12/11/2026
От доста време не бях снимал, някак имах чувството че тръпката ме е напуснала. Мислех си че когато се върна обратно в България и всичката тая красота е кажи речи на една ръка разстояние, ще мога много по-често да се връщам към фотографията. Но уви вече приоритетите са други, а и тази тръпка да плануваш, да ставаш рано, да се подготвяш, беше заспала някъде дълбоко в мен. През последните няколко месеца се случи така че имах няколко възможности отново да тръгна на някъде търсейки красиви гледки. Започнах да усещам че онова желание да видиш как слънцето изгрява или залязва, как природата е сътворила нещо с години постоянство бавно и мълчаливо започна да се засилва. Усетих че почвам отново да се вълнувам като малко дете, което с трепет очаква да разопакова подарък и да види какво се крие под лъскавата опаковка.