16/05/2025
Сафари в Африка
Парк Амбосели в Кения не е голям, но се слави с голямата колония от 1600 слона, които живеят тук. Друго интересно за парка е, че се намира до връх Килиманджаро, който със своите 5800 м е най-високият в Африка. При ясно време могат да се направят страхотни снимки на животните застанали пред величествения връх със снежна шапка. Ние за жалост нямахме този късмет, но пък имахме други интересни преживявания, като стадо слонове, минаващо покрай колите, толкова близо, че по едно време малко се притесних, дали някой няма да се спъне и падне върху джипа. Майка гепард се приближи до нас, а малките бяха толкова любопитни, че започнаха да се разхождат и играят с джиповете. Буквално на 2 метра от нас. Стада с антилопи гну, зебри, газели, сърни, импали и всякакви други животни са навсякъде покрай нас. Слонове и хипопотами лежат лежерно във водите на малкото останали езера в тази част на годината. От време на време някои от тях или пък жираф решава да премине пред колата.
Трудно е да се опише с думи, тук снимките ще помогнат, но и те явно биха пресъздали нищожна част от усещането. Все пак ни е първо сафари, първи парк и се впечатляваме от всичко. Успяхме да видим и хиена, която явно не беше на кеф, защото не се хилеше като в Цар Лъв. Малко разочароващо, но всеки има лоши дни. Срещнахме и няколко семейства Пумбовци. Винаги съм си мислел, че това е глиган, оказа се съвсем различно животно - Брадавичеста свиня, навярно от същото семейство, но доста по-дребно, не знам дали и на вкус си приличат.
Посетихме Кения средата на септември, което е краят на зимата, който период е сух, растителността е нищожна, животните са слаби, а най-слабите не успяват да оцелеят до дъждовете, които са само след няколко седмици. Това от своя страна е добре дошло за лешоядите, които си устройваха масови пиршества. Тъжно, но така е в природата.
Посетихме парка два пъти - един път за следобедно-вечерно сафари и един път за целодневно от 8 до 16 часа. Обядът ни беше приготвен от лоджа (мястото за настаняване) и го хапнахме върху един хълм посредата на парка, от където се разкриваше величествена гледка към целия парк. Чувстваш се като Муфаса...
Мисля, че два дена престой е достатъчен, все пак има и други паркове, а всеки е различен по свой си начин.
Лоджа в който бяхме отседнали беше на 10тина минути от самия парк. Беше на разделен на малки вили, които всъщност бяха доста просторни. Имаше дори басейн, който беше доста студен, все пак е зима... Електричеството се набавяше от агрегат, а водата от сонда, която се топлеше от слънцето, затова и температурата на водата зависеше от времето и никога не беше достатъчно топла, но в средата на саваната е така, а който го е страх от мечки не ходи в гората.
Храната беше на блок маса и беше разнообразна и вкусна, смесица между азиатски, индийски и европейски вкусове. Би се харесала и на хората, които не си падат по различната кухня. Не се сервираха животни от парка! Бирата ми беше странна, но все пак не лоша, но пък бяхме впечатлени от червеното вино, което не беше никак зле, а беше наливно и вероятно нисък клас.
В крайна сметка последният ден над вечер Килиманджаро благоволи да се полаже, а на отпътуване сутринта се виждаше ясно и успяхме да му направим някоя и друга снимка. Доволни сме и потегляме на 6 часов преход до езерара Наиваша и Нокуру.
Очаквайте продължение!
