16/04/2026
БАЛОНЪТ НА ДОСТОЙНСТВОТО
Това се случи преди много, много години, в една далечна галактика. По-млади бяхме, много по-наивни и къде-къде по-малко цинични. Човек обаче се учи, докато е жив. Та този урок ни бе даден нагледно на един рожден ден на големия ни син. Той тогава ходеше още на градина, ето защо рожденият ден бе по обед, в готино заведение, намиращо се в парка до нас. По принцип е забранено да се строи в парка, обаче към оня момент ние не си мислехме за това. Оказа се, че собственикът на заведението е местният координатор на една много особена партия, която няма да споменем тук, за да не ѝ правим реклама. Когато се озовахме с рожденика и тортата пред заведението, ни направи впечатление огромното количество лимузини и охранители пред него. Оказа се, че освен рождения ден, за който бе запазено половината заведение, има и оперативка на най-личните момци от гореспоменатата партия. И така: 50% от територията – пищящи деца и потен клоун, другите 50% – мутри, пардон, депутати, общински съветници, тук-там някой заместник-кмет и още знайна и незнайна паплач. Торта и сокчета, палене на пурите с банкноти и отлежало уиски. Онези дни още се позволяваше да се пуши по заведенията – не че точно тези господа не биха запалили и сега. И всичко си вървеше по план, децата хабяха енергия като за световно, родителите разменяхме клюки, на другата маса – наздравица след наздравица и дълбоки планове за господство над света.
Идилия, нарушена от моя син. Гордостта на тати взе от клоуна един балон с формата на жираф и го намушка в дирника с пластмасовата си виличка, цялата омацана с торта. Дали защото бяхме в затворено помещение, дали жирафът бе пренадут – гърмът бе оглушителен. Аз се изсмях. В първия момент не осъзнах, че нещо се бе случило на сепарето с народни избраници зад гърба ми. Синът ми обаче гледаше втренчено право към тях. Обърнах се и аз. На масата нямаше жива душа, само чашите с маркова шотландска ракия и димящите пури. Любимците на народа бяха решили, че силният пукот има съвсем различен произход. Че хорската любов е стигнала своя предел, някой не е издържал и е дошъл да им потърси сметка. С летален изход. Минаха няколко дълги секунди, през които клоунът успя да промълви тихо:
– Ей ся си ева майката...
Каза „ева“, понеже все пак рожденият ден бе детски. Човекът не бе особено талантлив, животните, които правеше от балони, бяха само жирафи, при това доста уродливи, но поне бе политически коректен.
Показа се първата сурикатска глава изпод масата, видяхме две облещени от страх очи. Човекът ме погледна и ужасено попита:
– Ко стана, брат?
– Балон – отвърнах му. – Брат. Не е кармата.
Не ме разбра, но се поуспокои и каза на другите лалугери, че хоризонтът е чист.
– Тате – попита ме синът ми. – Какво търсеха тия под масата?
– Достойнството си, мойто момче – отвърнах му. – Нещо май са го поизгубили.
Не мисля, че напълно осъзна какво му казвам, но поне партийците ме чуха. Някои се изнесоха на мига, не им се правеше оперативка с мокър чатал. Засрамени обаче така и не видях.
Имам една молба към народните избраници – онези, на които се падне честта и отговорността да поемат руля на властта в тези бурни, мрачни води, през които минава пробитото ни, разграбено корито. Не губете достойнството си, драги. То не е под масата и не можете просто така да си го върнете. И да го платите не можете. И ако един пукнат балон жираф ви докарва до нервна криза, заслужава ли си? Колко струва едната чест?
*Споделете този текст, нека стигне до повече хора. Гласувайте! Вие си решете за кого, не е моя работа да ви казвам. Всеки един от нас е важен, много важен, не го забравяйте. Ще трия всеки коментар, който спомене конкретна партия. Или политик.
