14/02/2022
Великият магьосник Мистър Сенко
Роден на 12..02.1905 г. Враца
Когато известният фокусник махал главата си, десетина зрители припадали. С този изключително ефектен номер той си спечелва световна слава. Показва го за пръв път през 1939 г. на Международния конгрес на илюзонното изкуство в Берлин
Ако съдбата беше решила Мистър Сенко да стане столетник, сега той щеше да се радва, може би повече от всеки друг, на обичта и възхищението на приятелите и близките си, на своите почитатели. Но тя му отреди малко повече от 8 десетилетия живот. "Като велик маг той можеше да направи и този фокус - да закръгли един век, казва Николай Николаев, брат на незабравимия Орфи, един от най-талантливите последователи на Маестрото. - Но предпочете да се оттегли Горе, при своите колеги Ник Дим Кост, Лепас, Орфи. И съм сигурен, че в неговата компания те ни гледат отгоре усмихнати, че не сме го забравили, че не сме ги забравили."
Рекламен плакат на илюзиониста
Мистър Сенко е първият българин, осмелил се още преди седем десетилетия да се състезава пред най-големите магове на Европа. На Международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин през 1939 г. той за пръв път показва коронния си номер "Отрязаната глава". Така и излязъл от залата - със свалената си глава, която държал в ръка пред изумените погледи на най-известните илюзионисти в света. С този изключително ефектен номер той печели втора награда. Само с един глас повече първото място журито присъжда на австриеца Каланаг - тогавашният най-популярен маг в Европа, който по майсторство отстъпвал единствено на великия Худини. "Номерът с главата ми направи къщата - обичал да се шегува пред приятели Мистер Сенко и разказвал как му е хрумнал той. - В една много тъмна вечер гледам - срещу мене се движи бял костюм. Доста се стреснах. Глава няма, само дрехи. Когато приближих, видях, че е някакъв негър. Реших да използвам чудесната илюзия - човек без глава. Моите приятели художникът Ненко Балкански и скулпторът Иван Мъндов ми направиха восъчна глава-маска - нея публиката вижда в ръката ми по време на спектаклите."
Ефектният фокус на Мистър Сенко с летящата топка
Мистър Сенко достига върховете на магичното изкуство, печели високи международни отличия. През 1961 г. в Париж е обявен за "Почетен член на Френската академия на илюзионистите". Награден е с орден "Роберт Худен", избран е за почетен президент на Българския магичен клуб. Става почетен гражданин на Париж, София, на родната си Враца. Благодарение на Мистър Сенко България става член на Европейската и на Световната организация на илюзионистите.
Но какъв ли щеше да бъде житейският път на родения на 12 февруари 1905 г. във Враца Евстати Христов Карайончев - неговото истинско име, ако едва 10-годишен, след гибелта на баща си през 1915 г. на фронта при Пирот, не беше дошъл в София, ако не беше започнал да чиракува точно в кафенето срещу театър "Одеон". Невръстният хлапак разнасял лимонада, бонбони и вафли, вечер гледал осветения с карбидни лампи вход на цирк "България", който бил на ул. "Пиротска" 5, мечтаел и той да се появи на арената. Шансът го спохожда - става асистент на гостуващия през 1923 г. в цирка френски илюзионист Делоне - Мистериозният Турчин. Той го харесал за помощник, предал му тайната на коронния си номер "Изчезване от сандъка" (доайенът на българските магьосници 84-годишният Георги Иванов пък твърди, че този номер Мистър Сенко е научил от сърбина Бора). Когато Делоне си заминал му подарил сандъка (без реквизита), защото му омръзнало да го мъкне.
От 1925 г. Мистър Сенко е професионален магьосник и 45 години от дългия му живот минават в турнета у нас и в чужбина. Пътува из цяла България, не пропуска и малките градчета и села. "За първи път го видях като дете в театъра на родния ми град Шумен - спомня си големият наш маг Астор. - Завесата се дръпна, удари гонг, той се появи на сцената във фрак и каза: "Уважаеми гости, ще ви покажа няколко магически експеримента, въпреки че магии не съществуват." С тези думи Мистър Сенко започва и юбилейния си спектакъл през 1965-а, с който отбелязва своята 60-годишнина. Коронният номер естествено пак бил свалянето на главата - прави го за последен път. Тогава казва: "Не е важно човек само да знае как да се качи на сцената, но и как да слезе. Аз искам да сляза от сцената, когато съм в апогея си." След края на спектакъла на сцената се качил сеньорът на цирковото изкуство Лазар Добрич: "От всички, които навремето се въртяха край мене - изрича развълнуван, - най-голям успех постигна Сенко, защото беше най-упорит!"
Великият Тесла саморъчно изработва електрическият стол за друг уникален номер.
Мистър Сенко бил с много твърд характер. Каквото кажел, това ставало. Обаятелен, много елегантен, той владеел публиката. "Когато Сенко разрязваше жена с трион, по десетина души в залата припадаха! - уверява Георги Иванов. - Публиката онемяваше вцепенена и при другия му коронен номер - махането на главата."
Немалко от спектаклите на Мистър Сенко били безплатни. Давал пари на фронтоваци, на гръцки бежанци, 52 000 лв. дарил на семействата на трима загинали граничари, 25 000 лв. - за паметник на Съветската армия.
Магът обичал лукса и домашният уют. Пушел само "Кент" и "Лорд" - винаги с цигаре, купил си бял "Мерцедес". Бил човек с невероятен режим. "Сутрин отиваше в сладкарница "София" да си пие кафето - разказва Стефка - Мисис Сенко, съпругата на Христо - Сенко Младши, починалия преди 3 години единствен син на Маестрото. - Точно в 10 часа е там. Среща се с Дечко Узунов, с Боян Радев, с колеги. В 12 се прибираше вкъщи и обичаше сам да приготви любимата си салата от краставички, маруля и кисело мляко. Много харесваше домашна баница, постни пълнени чушки, смилянски боб. Пийваше си 50-100 г гроздова ракия. Изключваше телефона и почиваше 2 часа. Държеше да му е чисто, подредено. Имаше чувство за хумор, усмивката не слизаше от лицето му. Често го посещаваше съученикът му от Хайредин, големият български лекар проф. Маждраков и Сенко му казваше: "Професоре, добре, че не съм учил, защото ако бях учил, сега нямаше при кого да си пиеш уискито!" Веднъж Тодор Живков го попитал: "Какво правиш, Сенко?" "Правя фокуси." Живков се засмял: "То и аз правя, но в друг вариант." Аз ценях и уважавах свекъра си и като изключително талантлив, но и като много трудолюбив човек. Той беше вече доста възрастен, когато започнах кариерата си, но всички номера, които показвам на сцената, съм научила от него и от мъжа си."
Мистер Сенко винаги имал в джоба си фокуси и можел да забавлява хората около себе си повече от час. Радвал се като дете, когато тръгвал за Враца - обичал много съгражданите си. Умира на 82-годишна възраст на 26 юли 1987-ма.
Астор пред картината, на която е нарисувано как Мистър Сенко му предава магичната си сила.
--------------------------------------
