20/04/2026
Тази година си дадох едно обещание — да инвестирам в себе си, а не във фотографска техника.
Често се говори за това колко е важна техниката сама по себе си — обективи, тела, настройки, нови модели… сякаш това е основното, което ни прави по-добри фотографи. Моето усещане, обаче, е много по-различно.
Нито един обектив или фотоапарат не те учи на това, което наистина има значение.
Все по-силно съзнавам, че фотографията за мен не е просто поредица от естетически издържани и остри снимки. Да бъдеш "достатъчно присъстващ", но и толкова незабележим, че да позволиш на живота да се случи пред теб в естествения си ритъм без външна намеса — това е умението, което се опитвам да усъвършенствам. Да вляза в стая с напълно непознати, а след 10 минути те вече да са забравили, че ги снимам и просто да се наслаждават на времето един с друг. Да разчитам емоциите, да дам спокойствието на хората пред обектива мии да пожелаят да бъдат себе си. Сякаш аз не съм там.
Това за мен е смисълът на фотографията, която правя. Истинността на вашите взаимоотношения, на малките жестове помежду ви, на тишината отвъд думите.
Вместо техника, избрах семинар за психология на сватбената фотография, практически уъркшоп за различния портрет, а много скоро — фотографски кемп в сърцето на Родопите, за който едва чакам.
За да продължа да се уча, да наблюдавам, да присъствам, да усещам, да откривам малкото, което изгражда голямото.
Именно там се ражда моята фотография. ❤
Кадри, направени по време на уъркшопа "Различният портрет" с Бони Бонев ❤
