09/05/2026
В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше живот и животът беше светлината на хората.
Йоан 1:1–4 (VBG)
Пазителите на словото - Националният литературен музей - имат юбилей.
Изпълнена съм с почит и признателност, че именно аз бях избрана да съхраня техния миг, събран в изложба с ценни реликви и подреден с мисъл, съдържание и стойност.
За мен е чест да се докосна до знанието, отдадеността и словолюбието на прекрасните пазители на паметта, събирачи на думи и разказвачи на дъха, оставен със запетая от авторите - това са "стражите" на книгите, написани във времето, запазени до днес и занапред.
Ако обичате думите, българския език, ако в забързания ден, ви липсва истинската стойност, знам къде да я намерите:
галерия „Средец“, от 11 до 27 май 2026 г.
Юбилейна изложба „Слово и памет“ на
🏛 Националния литературен музей.
Представителна юбилейна изложба
„Слово и памет“ на
🏛Националния литературен музей
в 🎨галерия „Средец“ на
🏛Министерство на културата
✨️Половинвековната мисия за опазване на литературната памет на България дава на Националния литературен музей ключ към непреходната родина на българите – словото. Чрез знакови реликви и малко познати литературни скъпоценности, изложбата отдава почит на поколения талантливи български творци, съградили националната ни литература.
✨️Във фокуса на експозицията централно място е отредено на Словото – като родоначалие, съзидание, изповед, завет, откровение, вечност, и на Писателя – негов създател и призван рицар.
🫴Пет тематични раздела представят в литературноисторически сюжети емблематични художествени творби, уникални ръкописи, безценни лични притежания на писателите класици и послания на знакови имена в литературния пантеон на България.
🫴„В началото бе словото“ акцентира върху духовното пробуждане на нашия народ през Възраждането и силата на словото и вярата, които водят към свободата.
🫴„Словото завет“ представя не само победата на словото над смъртта, но и заветните думи към поколенията, които и днес пазим и сме длъжни да предадем в бъдещето.
🫴„Пантеон на словото“ събира обичта и преклонението на писателя пред родината, и обратната връзка – признателността и всенародната почит към неговата личност и талант.
🫴„Словото – съкровение и споделеност“ е лирично отклонение към вдъхновението от най-свидното чувство – любовта, от която се раждат вечни литературни шедьоври.
🫴„Словото незабрава“ напомня, че истинската литература и талантливото перо не могат да бъде изтрити от културната памет.
✍️Сред знаковите реликви в изложбата са:„Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански – първата печатна книга на новобългарски език от 1806 г.; първото издание на знаменития учебник на д-р Петър Берон, известен като „Рибен буквар“, 1824 г.; уникалната икона „Успение Богородично“ – единствената оцеляла реликва от Вазовия дом при опожаряването на Сопот през 1877 г., спасена от майката на Иван Вазов; първото пълно издание на Библията на новобългарски език от 1871 г., издадена в Цариград от Петко Славейков; личният екземпляр на Пейо Яворов от антологията „Подир сенките на облаците“, 1910 г. с последните нанесени поправки на негови стихотворения; чашата, от която той изпива фаталната отрова и револверът Browning’s, с който слага край на живота си на 16/29 октомври 1914 г.; тетрадката „Сампа“ с последните записи на стихотворения от Никола Вапцаров, сред които оригиналите на „Прощално“ и „Предсмъртно“; ръкопис на Димчо Дебелянов на елегията „На раздяла“ („Аз искам да те помня все така“) и последната му снимка в с. Давидово край Вардар, 1916 г.; Царският указ за провъзгласяването на Иван Вазов за народен поет; сребърната лира с венец, на чийто листенца са изписани Вазовите творби; първото издание на „Под игото“ на английски език от 1894 г.; първият превод на „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше, издаден от Мара Белчева под редакцията на Пенчо Славейков…
☝️Могат да бъдат видяни още лични вещи, снимки, ръкописи, първи издания на автори, сред които:
Гео Милев, Христо Смирненски, Алеко Константинов, Стилиян Чилингиров, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Емилиян Станев, Елин Пелин, Димитър Димов, Владимир Башев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Боян Пенев, Яна Язова, Фани Попова-Мутафова, Змей Горянин, Асен Христофоров...
☝️За първи път пред публика ще бъде показана част от най-голямото дарение на музея в наши дни – литературен кабинет на името на писателя Иван Симеонов.
✨️Юбилейната изложба „Слово и памет“ на Национален литературен музей се открива на ✨️11 май 2026 година, понеделник, ✨️от 17 часа, ✨️в галерия „Средец“ в София (бул. „Александър Стамболийски“ 17) и може да бъде посетена ✨️до 2 юни 2026 година.
🫳Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на 🏛Министерството на културата.
🏛Националният литературен музей започва дейността си на 1 януари 1976 година като Национален музей на българската литература (НМБЛ). С решение на Министерски съвет през 1992 година името е променено на Национален литературен музей (НЛМ).
Половин век по-късно Националният литературен музей продължава мисията за опазване на литературната памет на България.
✨️Събитията от културната програма по повод половинвековния юбилей на Националния литературен музей през 2026 година са под патронажа на президента на Република България Илияна Йотова.
