07/05/2021
Красотата би трябвало да буди у нас красиви леки чувства и възторг. Но виждайки тази красота затворена в клетка, душата ми се разкъса. Тази великолепна царствена птица, поставена в този грозен затвор ме, накара да се отвратя от желанието на хората да слагат всичко в кутийки. Въпреки клетката обаче, това великолепие ме притегли като с магнит и аз едва провирайки обектива на фотоапарата си през ръждясалата мрежа се опитах да направя няколко снимки. Изведнъж клетката сякаш изчезна и аз установих невероятен контакт с тази птица. Започнах да ѝ говоря на глас, сякаш бяхме сами във вселената. Опиянявах се от това съвършенство на природата и му казвах, колко е прекрасно и, колко го обичам. Имах само някакви двайсетина минути да разгледам и снимам целият зоопарк, а исках да видя този паун с разперена опашка и започнах да го моля да направи този жест за мен. Никога досега не бях снимала паун, но обожавам тези птици. Дори кориците на профила ми отпреди 10 години са с пауни. И изведнъж, както бе стъпил на клона, паунът се обърна и тръгна към клетката си. Помислих си, че се прибира, но той, с гръб към мен бавно започна да разперва опашката си. Много грациозно и полека той се завъртя на всички страни, показвайки ми цялата си прелест като някакъв добре обучен манекен. Такава благодарност и възхищение се изливаха от мен, че имах усещането че съм получила огромен дар. Не исках да си тръгвам от него, не исках и да снимам повече нищо друго. Тази затворена птица ми подари няколко мига на върховна наслада. Пишейки сега очите ми се насълзяват. защото не е редно, изобщо не е редно да ограничаваме по толкова брутален начин такава красота, само за да ѝ се насладим за миг....
Данулка&Горски Фантазии
