People of Sofia

05/06/2026

Ние сме “НЮХ” - театрално сдружение, което тепърва започва своя път.

Завършихме актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” преди две години в класа на проф. д-р Пенко Господинов. Първоначално бяхме петима. Оставаше малко време, докато вземем дипломите си, и знаехме, че независимо по какъв път ще поеме всеки от нас, искаме да продължим да творим заедно.

Логичното решение беше да създадем наше сдружение, което да ни събира. Бяхме в една от гримьорните в НАТФИЗ и правехме първата крачка - как да се казваме? След дълго мислене, шеги и смях думата, която изплува и обедини всички ни, беше „НЮХ“. . Определено пасна на начина, по който гледаме на театъра и изкуството. Смятаме, че е важно да позволяваш на интуицията да те води, когато правиш изкуство. Театърът е търсене, а да имаш усет към истината, както и смелостта да я гониш не е лесна задача. Именно тогава се доверяваш на театралния си НЮХ и продължаваш напред.

Следващата стъпка беше представлението. Какво ще е дебютното ни представление? Кой е текстът, по който искаме да работим? Какво ще искаме да кажем на публиката? Къде ще го играем? И още по-големия въпрос - кой ще ни режисира? Ние сме петима актьори и нямаме всички нужни елементи, за да задвижим театралната машина.

Първо дойде текстът - “Враг в класа” от Найджъл Уилиямс. Непостоавяна досега в България пиеса, която се занимава с темата за насилието в училище. Единодушно се съгласихме, това е проблем, който искаме да сложим под прожекторите.

Щастливо стечение на обстоятелствата беше, че се срещнахме с режисьора Николай Йорданов, който познаваше пиесата и също е имал желанието някой ден да я постави. Той вплете нови въпроси чрез своите режисьорски решения и насочи погледа към човека зад ученика. С Николай към нас се присъедини и Никол Трендафилова – нашият сценограф.
В пиесата персонажите са шест, а ние бяхме петима. Тогава Иван Николов, все още студент в НАТФИЗ, също се присъедини към екипа ни. Знаехме и на коя сцена ще играем. Вече бяхме готови с първия етап. Следваше същинската работа.
През 2024 година кандидатствахме по програма “Дебюти” към Национален фонд “Култура”. Проектът получи висока оценка и беше одобрен. Първият успех на “НЮХ”!

Независимият културен сектор е непредсказуем заради всички трудности, пред които се изправя. Случи се така, че изключително ценни пространства за младите артисти – Yalta Art Room и пространството на SPAM Studios – прекратиха дейността си. Ние и спечеленият ни проект останахме без посока. Тогава, отново по щастливо стечение на обстоятелствата, Театър „Оз“ отвори врати и намерихме своя дом.

Преодоляхме пречките, извървяхме каменистия път, по който неизбежно се минава, когато се заемаш с независим проект, и посрещнахме 2026 година с нова енергия и вълнение, защото вече ни предстоеше най-важното – творческата работа.

Имахме късмета около нас да има невероятни хора. „Кино Клас“ и „Студенина“ застанаха до нас и ни предоставиха репетиционни пространства. Така, след няколко месеца работа, нашето представление „Враг в класа“ вече беше факт.
На 8 юни от 19:30 ч. в Театър „Оз“ (ул. „Леге“ 10) ще изиграем „Враг в класа“ за четвърти път. Това ще бъде последното ни представление за театралния сезон.
Битката продължава – искаме да достигнем до възможно най-много хора.

За нас е важно да достигнем до ученици, учители и родители. Насилието в училище не е проблем, който може да бъде изкоренен за ден или с едно представление, но искаме да бъдем част от този процес.
Искаме да бъдем огледало за подрастващите, които, гледайки „Враг в класа“, да видят до какво може да доведе агресията и да осъзнаят, че тя не е решение. Искаме родителите и учителите да не се отказват от децата си и от трудната задача да ги възпитават в емпатия. Искаме да не забравят, че всяка форма на агресия има своя корен и че често тя е зов за помощ.
„Враг в класа“ не е представление с поука и не предлага готови решения на всички конфликти. Не съдим и не посочваме с пръст. Не можем да дадем всички отговори. Можем единствено да задаваме въпроси. А въпросът е първата стъпка към промяната.
Ще се радваме да се видим на 8 юни и да споделим нашето представление с вас.

Може да намерите “НЮХ” тук: https://www.facebook.com/share/1Ee5TZfvH1/?mibextid=wwXIfr

04/06/2026

03/06/2026

City of style 👗👔👠🕶️

02/06/2026

Понякога ни позират (дори и в дъжда).

01/06/2026

Честит празник на всички деца и техните родители!

01/06/2026

Казвам се Вероника и не искам да умра. Искам да живея 100 живота. Пак няма да ми стигнат. Това е двойнствената есенция на съществуването ми – живителна сила, но и най-дълбока тегоба.

Обичам да чета книги. С всяка следваща си мисля: „Живот ли е било, преди да изживея тази история във въображението ми?“, и ето че ще умра, преди да прочета всички най-прекрасни книги. Обичам да слушам музика с цялото си същество, да откривам нови песни, да се обсебвам и да забелязвам детайли в тях. Безкрай вълшебни местенца по света – аз ще зърна едва броени. Нямам достатъчно време да се насладя на всичко-всичко-всичко от живота и това прозрение ме кара да си скубя косите от съжаление.

Има и нещо друго – не искам да умра главно от любопитство. Какво ще стане със света след мен? Искам да знам!!! Моля ви, намерете начин да замразите съзнанието ми и ме събуждайте периодично през 100 години, за да видя еволюцията – на организмите, на обществата, на морала.

Любопитството ме съпътства през всяка моя съзнателна минута. Ах, как искам да знам ВСИЧКО! Искам да знам как работи климатикът, пералнята, самолетът, предаването на звука по слушалките, движението на тектонските плочи; искам да знам за микровълновия фон на Вселената, за историята на Китай. Уча молекулярна биология в университета и нямате идея какви тайни за живота знам!

Вътре в клетките ни се случват абсурдно невероятни неща. Вечер, преди да заспя, знанията ми се изсипват наведнъж насред съзнанието ми, започвам да си представям процесите и молекулите, попадам в спирала, мисля си: „Не, не, не е възможно такова нещо. Нима това се случва във всяка една клетка в тялото ми!“. Мисля си, че ще полудея, докато завърша, пък ще видим.

И така, ще ставам учен. Подходящо за захранване на любопитството. Те ми казват: „Ще си останеш бедна“. Изобщо не ме трогнахте! Вече съм била бедна, ако искате да знаете! Бедна, но не непременно нещастна. Отивахме в магазина с мама и тя ми казваше: „Веронче, избери си – вафла или пастичка искаш. Днес едното, утре другото, за да ни стигнат паричките“. А аз всичко разбирах. Никога не ги обвиних, оцених всяка жертва, направена за мен – най-вкусните залъци храна за моята уста, мама, която никога не си купи нищо за нея, тате, който ми правеше играчки от тел и подръчни материали.

„Тате, моля, направи ми къщичка, в която да си играя“.

Ето че беше намерен огромен кашон от хладилник, бяха му изрязани врата и прозорчета, беше прекарана и една малка лампичка вътре. Сестра ми е по-голяма и е преживяла по-тежки години. Никога не изпита злоба от това, че ми е по-лесно, обратното – винаги се е грижела за мен.

Бедността и липсата на играчки изключително стимулираха креативността ми – започнах да шия кукли, когато бях на 5, правех им дрехи, коса от прежда и конци, живееха в нарисувани кашони с хартиени мебели – капачките от шишета бяха чинии, а в тях винаги имаше едно бобче – ето го и хляба.

Парадоксално, не си играех с тях след това – моята игра беше в това да си направя играчки, та когато станеха готови, си намирах нещо друго да сътворя.

Това, че ме грози бедност, не ме смущава. Аз искам единствено да имам градина с цветя, голяма библиотека и фонтан. Фонтанът е много важен, забележете – доста несъвместим с бедността, но не невъзможен.

Израснах на село (квартал, но с привилегиите на селото – всички баби те познават, разменяш ракия за козе мляко със съседите, къпеш се в реката лятото, вадиш картофи наесен). Обичам си селото и все, когато мога, ще се нарека горда селянка. Въпреки професията, която съм си избрала, вярвам, че нещата ще се наредят точно така – хем да съм си учен, хем бабичка на село. Ще бъда екстравагантна и готина баба (потенциално луда, както казах, но ще ми бъде простено, защото ще имам шарена коса и магичен тоалет). Тази баба междувременно ще гледа градина и кокошки и ще се опитва да смогне с книгите и музиката, ще рисува и ще свири на пиано.

В селото ми са и любимите ми приятели – познавам ги от 15 години и ще сме приятели завинаги. Любимия ми израз – „Със силата на любовта и приятелството…“.

Възхищавам се на човешките отношения. Обичам да гледам хората и да осъзнавам как всеки си има собствен живот, да се чудя: „Този човек в метрото сега, като се прибере вкъщи – дали го чака някой, за да вечерят заедно?“. Забелязвам трогателни моменти постоянно и те неизменно са придружени със сълзи. Обичам да плача – плача от радост, плача от тъга и съжаление. Днес ще видя някое малко детенце-просяче, ще се позамисля за него, ще се просълзя и ще дойде мисълта: „Но пред мен стои едно! А още колко такива има? Сега ще плача за всички бедни дечица“. На другия ден ще видя изоставено куче, ще си кажа: „Сега ще плача за всички кучета, които не получават обич и ласки“.

След това – любимата ми гледка – баба или дядо с внуче – толкова са мили, ще се разплача от радост и носталгия по отминалата младост (аз съм на 22, междувременно). И така животът ми прелива от радости и тъгуване по всичко живо, къде-що пресече пътя ми. Хората около мен ми казват, че гледам с розови очила и смятат, че нищо не разбирам от живота. Може би си мислят, че съм тъй щастлива, защото нищо лошо не ми се е случило.

Когато бях на 12, реших, че трябва да стана велик учен и да направя откритие. От няколко години тази мечта вече не е моя. Отказах се от нея, защото осъзнах, че е възможно да стигна до края на пътя на битието ми, без да съм я постигнала – няма ли да съм разочарована и няма ли да се чувствам пропиляна? В отчаяна надпревара съм с времето. Постигането на едно необикновено и значимо дело ще поиска от мен да му дам в замяна целия ми живот, цялото ми време, цялата магия вътре в мен. Не мога да му ги дам!

Оттогава мечтата ми е все така, както досега – да живея живота така, че да ме радва. Мечтата ми е да продължавам винаги да забелязвам всичко най-прекрасно, трогателно и носталгично, мило, приятелско и красиво; да си правя моите малки любими нещица; да опознавам хората и да открия тайните на света.

31/05/2026

City of Love ❤️