21/10/2024
- Казвам се Милка и след 3 месеца навършвам 97 години. Родена съм на втория ден на Коледа в село Житен. Там завърших прогимназия, после гимназия в София и след това ВИФ, после трудов стаж 42 години и така.
- Как протече детството Ви?
- Живяла съм в три режима: царски, социалистически - той беше най-дълъг и сега демокрация - дори викахме за нея. Родителите ми работеха земята. Баща ми имаше кръчма, но и беше земеделец - тук бяха овощни градини. Майка ми повече вкъщи - три деца ни отгледа. Навремето се живееше заедно - дядо, баба, чичо, баща ми и ние. Израснахме четири момичета с братовчедка ми заедно. Аз бях най-лудата, катерех се по дърветата, обичах много яйца, викаха ми "Свраката". Като малки пасяхме крави, а като поотраснахме - на полето. Всяка ваканция работехме с баща ми.
- Какво си спомняте най-ярко от детството Ви?
- Много си играехме на двора, навън. Всичките от махалата. Момчета, момичета. Много играехме. И от училище - на игри. От гимназията започнах и с баскетбола. Калинка Симанова, която беше една от най-добрите и основоположничка на женския баскетбол в България, още от 1942 г., тя ни запали. Заведе ни на стадион “Юнак”, там започнахме на едно игрище, което беше земя и само по един ринг на таблата. Много жалко беше, но постепенно се развихме. 1950 г. вече бях в Националния отбор - 5 години бях там , а иначе имам 15 години състезателна дейност. Междувременно завърших висшето си спортно образование, но рядко се явявах в университета, защото постоянно бяхме по лагери и състезания. Що съм се борила под трицветното знаме на България, за славата на България... След това продължих трудовия си стаж в спорта - 42 години. Работила съм като инструктор, като треньор, като методист и най-накрая вече, когато се пенсионирах, бях отговорен секретар на Съвета за високо спортно майсторство в Славия. Представете си, какви внушителни названия имаха.
1959 година се омъжих - на 20 септември. Мъжът ми ме вижда на състезание и ме харесва. Един негов приятел баскетболист ни запозна. Така ставаше тогава. Осем години бяхме гаджета, представяте ли си? Аз още спортувах, той завърши и започна работа като общ работник, нищо че завърши с отличие физика. Баща му е бил царски офицер и не му даваха да работи друго. Още нямахме материалната база за дом и семейство. Заплатите бяха много ниски. След това го амнистираха, един вид и започна в Академията на науките, Физическият институт и лабораторията по слънчева енергия и други енергийни източници. Има 13 изобретения. И е посочен в алманаха на физиците практици - беше много сръчен в ръцете. Живяхме добре. Тук завърши той - тук се разболя. И той свърши на 86 години живота си.
- А деца?
- Имаме един син и се казва Милко. Участва в Стани Богат. Страхотна игра! Боже, който го е гледал и който ме познава - всички ми се обадиха! Дадоха го на повторение (усмихва се). Сега живеем заедно със сина и снахата - аз не ги притеснявам, все още (смее се).
- Каква е тайната да изглеждате толкова жизнена на тази възраст?
- Не знам, няма тайна. Не съм боледувала от нищо, ям си нормално. Никакъв режим не спазвам, нито диета съм пазила някога. Задължително закуска - сандвич с шунка, която е немска по италианска рецепта. И кремче си мажа едно пак немско, на основата на крема сиренето. И след закуска ще обиколя по двора, ще полея, ще чета книжки. Решавам кръстословици. Поддържам ума. Не съм боледувала от нищо, не съм оперирана. Храня се нормално. Имам апетит, ям си. Имам нормален стомах. Всички ме питат - с какво си мажеш лицето? С нищо, казвам. Никога не съм се мазала. Като спортувахме, ние се потяхме непрекъснато и се миехме. Щом си мия ръцете, аз си изплаквам и лицето. И така се хидратира кожата и нямам нужда от никакъв крем. Това е. Ако искат някаква тайна, нямам никаква тайна друга. Работя. Работя по целия двор. Четири пъти косих тревата. Това отзад е половин декар.
- Какво Ви държи така свеж духа? Работата? Сина Ви? Близките Ви?
- Всичко. Животът. Въобще животът.
- А с кого другарувате?
- Обаждам се на комшийките - една, две, три, четири, петата я няма вече. И ги събирам. Много хубаво си прекарваме. Един ден наскоро, понеже не мога да готвя по малко, тавата трябва да е пълна, събрах лозово листа и направих сърми. Синът и снахата на здравословна диета и кой ще ги яде тези сърми. Обадих се на комшийките пак, направих и кьопоолу, един сладкиш също, с бишкоти и сметана. Те доволни, и аз покрай тях. Сега ще се събираме отново (смее се).
- Живеете щастливо?
- Сигурно. Разбира се, радвам се на всеки ден. Изобщо не мисля на колко години съм. Примерно, прави ме щастлива да направя сладкиши и да ги разнеса на приятелките. Много обичам сладкарството, изобщо да готвя. Много хора не знаят, но аз съм първият човек, участвал в кулинарно предаване - имам три гостувания при Бригита Чолакова в предаването “Стил’” през 1985 г. Бяха ги побъркали от обаждания да повторят рецептите. Сега всички знаят Ути (смее се).
- За храненето имате ли съвети?
- Не. Да яде кой, каквото му се яде…което му е вкусно на устата. И да не преяжда, разбира се. Да не се прекалява. Задължително движение.
- А нещо предпочитате ли? Примерно да ядете повече плодове и зеленчуци?
- Предпочитам мръвка. Аз съм мръвкар по принцип. И никога не съм готвила постни яденета. Алкохол не съм пила никога.
А и газираните напитки не ги обичам. Пия си вода. Обаче пуших до 85 години.
- Като комин или по-малко?
- По една кутийка на ден.
- Как решихте да ги спрете?
- Гониха ме. Мъжът ми ги спря доста време преди мен, а сина ми не пуши изобщо - той беше отвратен от пушенето ни. И започнаха в София да ме гонят на балкона да пуша, на студа. Викам, вие нормални ли сте? И така просто изведнъж ги спрях. Викам - до тук.
- Какво ще посъветвате хората, които искат да живеят до Вашата възраст?
- Да се радват на живота. Да не злобеят, да не ламтят - това ги унищожава вътрешно. Много сме лоши - злобни и завистливи. Да не мразим, а да обичаме. Да се радваме на всичко. Да не крадем, най-вече. Седем пъти ни обираха къщата.
- Как човек да се справя с трудните моменти?
- Ами, ще си мисли, че това е животът. Животът не е сервиран на тепсия, че да е само хубаво. Това е нормално. И смъртта е нормална. Всичко е нормално. Всичко е предвидено, от кой, не знам. Да кажа Господ, как да кажа Господ, като не знам, че е така.
- С какво се гордеете?
- Със себе си. Ами, че съм успяла, все пак. Представяте ли си? 57 години брак и 30 години, от които със свекърва. Баба Милка. Това малко ли е? Със спортните ми постижения също, имам една торба с медали.
- Какво ще посъветвате хората?
- “Живей напук на старостта, живей напук и на смъртта - живей като безсмъртен!” (б.р. “Бохемска песен” - Стефан Цанев, из ,,Небесна гледна точка" 2023г.).
Разберете повече за българските столетници и как да живеем здрави по-дълго на Фестивал на Дълголетието: Forever Young 26 октомври | Sofia Tech Park.
Форумът ще бъде домакин на водещи здравни експерти от Оксфордски университет, Кеймбриджки университет, БАН и др. Участие ще вземат експерти като Д-р Райна Стоянова - специалист ендокринолог от Regina Life Clinic, Д-р Иван Койчев - Старши клиничен изследовател, Оксфордски Университет, Мария Жекова - Кулинарен експерт, Masterchef, “Вкусът на България”, Йордан Йовчев - 4 пъти олимпийски медалист, 4 пъти Световен шампион и др.
Повече може да видите тук: https://www.facebook.com/events/810066167700722
