09/04/2026
Снощи измина поредната среща на фотоаналитичната ми група, в която участват единствено хора минали първо (и за някои второ) ниво. Дълбочината, с която снимат и изследват тези хора е отвъд намеренията ми за описване. Мога единствено да им благодаря за отдадеността и доверието към процеса. Ще илюстрирам снимките им с опит за преразказ на едно от наблюденията, в което законите на физиката описват най-добре психичните такива.
Черната дупка се ражда, когато масивна звезда загуби вътрешното си равновесие и започне да колабира под собствената си гравитация. Всичко в нея се свива до крайност, докато се формира сингулярност – точка с такава плътност, че познатите закони на физиката престават да работят. Около нея се образува хоризонт на събитията, граница, отвъд която няма връщане назад. Там пространството и времето се изкривяват до степен, в която всички възможни пътища водят навътре. Приближавайки се, материята се разтяга, разкъсва и губи форма, докато не бъде напълно погълната. Отвън процесът изглежда почти застинал, но отвътре той е непрекъснат и необратим. Около черната дупка често има ярък диск, един последен отблясък на енергия преди изчезването.
Като образ на конкретна емоция, насочена навътре, този механизъм разкрива движение на свиване и поглъщане. Напрежението не намира изход навън, а започва да се концентрира в една вътрешна точка, около която всичко се върти. Постепенно възможностите намаляват, вътрешното пространство се изкривява и се оформя граница, отвъд която преживяванията вече не могат да бъдат изразени. Отвън може да има привидна неподвижност или дори интензивност, но отвътре процесът води към разпад и загуба на цялост. Какво става отвъд това? Никой не знае.
Следващата група Фотография и емоционално изразяване в 10 седмици стартира през май.
