02/06/2026
Измина поредната среща на дългата фотоаналитична група, която е движена от изключително силен творчески и аналитичен процес.Тук е мястото да напомня, че в моите групи не работим със снимките като изображения, а като следи от вътрешния свят. Не се интересуваме толкова какво има в кадъра, а коя част от човека е избрала точно него. Фотографията е претекст. Врата. Пукнатина. Тя ни позволява да видим неща, които психиката ни старателно подрежда, редактира или скрива.
Когато човек разказва за себе си, почти винаги разказва историята, която знае. Историята, която е повтарял достатъчно дълго, за да повярва, че е единствената. Снимката обаче е акт на съпротива и не знае тази история. Тя знае нещо друго. Всяка фотография носи нещо повече от видимото. Носи неназовани неща като копнеж, страх, самота, надежда, спомен или неизказана история. Чрез образите достигаме до преживявания, които често не могат да бъдат изразени с думи. Снимката се превръща в място за среща с различните части на себе си - познати и непознати, приети и отхвърлени. В групата изследваме тези вътрешни гласове без оценка и без нужда да ги поправяме. Опитваме се да разберем кой гледа през обектива. Кой е този човек в момента на снимането. Коя негова част е избрала точно този кадър сред хиляди възможни. Защото вътре в нас няма само едно „аз“. Има уплашени части. Гневни части. Самотни части. Части, които още чакат да бъдат видени. Части, които цял живот са се опитвали да бъдат удобни. Части, които носят срам. Части, които пазят спомени. Части, които все още се надяват. И всички те снимат.
*
Следващата група Фотография и емоционално изразяване в 10 седмици стартира през септември. Записванията текат.
