11/03/2026
Пътят отвъд бурята
След бурята идва слънцето,
както се пее в една стара песен…
Наложи се евакуация от Полежан.
Вятърът беше толкова силен,
че през нощта затрупа спалнята със сняг.
На сутринта всичко беше изчезнало —
останаха само ударите на вятъра по лицето.
Сякаш пътят вече го нямаше.
Той трябваше да бъде прокаран пак.
Натам, към Безбог.
Към светлината над облаците.
И тогава разбираш —
никога няма да вървиш сам.
