03/11/2025
И нека започнем с малко история в понеделник сутрин 😍
Годината е 1989та.
В Искърското дефиле в района на емблематичната за катерачния свят гара Лакатник( да не се бърка със селото), се промъква тънък грохот из земите на тогавашна Алпийска поляна.
Един висящ чук, няколко спита, наковани скални клинове и горе долу това е.
“Тогава имаше смели катерачи и се ковеше на по-рядко”, мадъра се изцепи онзи ден с уникалната фраза.
Маршрутът, който се появява тогава, става за времето си един от най-трудните - категория 7а🤘😳. А името, как и е хрумнало, не знам- Тарзан!
Милкана Русева става първата жена, и третия катерач, след Васо Киров и Бисер Малкия, успявайки да мине Тарзан. 90те години дори идват френски треньори от техния национален отбор, и след като не успяват да го изкатерят, казват, че е категория 7б🙄.
Сега разбира се, всеки който има желание може да се пробва, първо, че няма повторение(от жена), София Фотева го е проектирала, но загина на Вражите дупки, малко преди да успее, и второ, накован е на по-често 😉.
А може би и трето, 36 години по-късно, мама падайки на пасажа, който след това си мина без проблеми, нямате право да се оплаквате, че било трудно, камоли над 7а😅.
В почивката на мадъра, една друга красота закрачва през въздушните винкели на скалата. Петя Тотева, тази принцеса винкинг, спокойно си минава по маршрут Тони, с вариант Пеци(Петко Тотев), с категорията е много интересна- 5ц😎( истинско).
А през 2002 година, Милкана наковава една линия с подобна категория като Тарзан, но според нея никой не го е минавал, защото оттогава вече не се е катерило там. Маршрутът се казва Цирк Дю Солей, и по нейни думи даже бил по-лесен от 7а, така че оправданията… в спалнята 🤣.
Алпийска поляна си остава завинаги едно много специално място в българското и световното катерене. Това е място, носещо силата на нови върхове, забравени спомени и красиви гледки. Романтиката е гарантирана, а страхът винаги ще води по тези въздушни извисени на дефилето не чак толкова вековни скални порти….