MilanHristev-The old villages of Bulgaria

31/01/2022

12/05/2021

Far away from city noise, time slows down and even stops. You find yourself in the downtown of yet another empty village and you start feeling like the hero of an apocalyptic movie where you're the only survivor. Empty bus stops, eroded play sets, overgrown gardens, ruins of old houses. But you know that somewhere in the silent streets, there is life. They are there, our parents, grandmothers and grandfathers. Alone - in their huge houses built with the hope that one day they will be raising grandkids and great grandkids there. Alone - in backyards as big as school fields. Alone - among memories of kids laughing and bicycles running on the streets. Some of them clenching their teeth, ignoring their back aches and continuing to work in their gardens. It's important that the kids are provided for! Others completely helpless waiting for the inevitable. Their days are filled with abandonment. Not loneliness - abandonment! Loneliness is a primal feeling. You're born alone and you die alone. Some people even look for loneliness in their lives. But abandonment - this is excruciating pain, emptiness, anger and helplessness. The elders have passed away, the kids are far away, fighting for their own survival.
They visit when they can. The grandkids only around the holidays. Families are separated. Some of them are lonely here, others abroad. They all lie that they are OK. They protect each other. The old ritual of sharing has disappeared. Instead of worrying for their own children, the old people worry about the faiths of the heroes from Turkish TV novellas. While they've been gathering the pieces of their lives after the political changes in the 90s, the world has changed irrevocably. They don't want to leave their houses built with blood and sweat where they've spent their best years. They don't want to bother their kids. They prefer their memories. When they meet someone new, they're torn between a strong desire to get to know someone and the fear that they may turn into victims. Some of them have resigned to feeling abandoned and have turned into volunteer prisoners behind the tall fences of their houses. Others continue to move like the wheels of a well-oiled clock. Movement is life. Even if it's out of spite!

04/05/2021

Далеч от градския шум и трафика, времето сякаш се забавя и дори спира. Озовавайки се в центъра на поредното безлюдно село изведнъж се чувстваш като герой от онези филми, в които след катаклизъм оцелява единствено той. Пусти спирки, ръждясали детски катерушки, буренясали градинки, руини от кирпичени къщи. И все пак знаеш, че там някъде, в притихналите улици има живот. Те са там, нашите родители, баби, дядовци. Сами в огромните къщи, които са построили с идеята някога там да гледат внуци и правнуци. Сами сред дворовете с размери на училищно игрище. Сами сред спомените си за времето, когато по улиците се е чувал детски глъч и тракане на колелета. Някои от тях стиснали зъби, пренебрегват болките и продължават да превиват гръб в градините. Важното е да има за децата! Други напълно безпомощни, броейки дните до неизбежното. Дните им преливат от самотия. Не самота. Самотия! Самотата е изначално чувство - човек се ражда сам и сам умира. Някои дори го търсят умишлено. Но самотията.... - това е смачкваща болка, празнота, гняв и безсилие. „Дядовците" са си отишли, децата са далеч, вкопчили се в собственото си оцеляване.
Идват, когато могат. Внуците - само по празници. Семействата са разделени, едните самотни тук, другите - в чужбина. Всеки лъже, че е добре. Пазят се един друг. Отколешният ритуал на споделянето вече го няма. Вместо за собствените си деца, възрастните хора треперят за съдбата на героите от турските сериали. Докато те са събирали като пъзел парчетата живот след промените, светът се е променил безвъзвратно. Не искат да напуснат къщите, строени с кръв и пот, в които са минали най-хубавите им години. Не искат да пречат на децата. Предпочитат спомените. Когато срещнат непознат - се разкъсват между неистовото желанието да поговорят с някого и страхът, че могат да се превърнат в жертви. Някои са се примирили и са се превърнали в доброволни затворници зад високите зидове на къщите. Други продължават да се движат като зъбчати колелца в добре смазан часовников механизъм. Движението е живот. Дори и на инат!

20/06/2019

Project abandoned villages along the ridge of the Rhodope Mountains related to immigration to big cities in Bulgaria.

27/06/2016