20/02/2024
Там, където не съм била
Къде си била? Навсякъде и никъде.
Харесва ми да пътувам. Не говоря за онова пътуване, бързото, в което гониш крайната цел. Говоря за дългите, но всъщност кратки дни, прекарани в колата, във влака, в самолета. Дните, в които гледам. Изреви, залези, мъгли, хора и безбройни животи се изреждат пред очите ми, намигват ми с насмешка и сякаш ми се подигрвават на любопитството. Знаят, че не мога да ги запомня за част от секундата, но мога поне да се опитам. Така ми изглеждат-размазани, забързани, недостижими и загадъчни, криещи цели светове зад някоя затворена врата или тъмна гора. Местата, на които не съм била и няма да бъда, хората, които не познавам и няма да видя отново, залезите, които няма да се повторят. Всички те влизат и се изнизват от въображението ми като пясък през пръстите на дете. И ги гледам като детето-с неудомение, искам да ги спра, да разбера историите им, да се докосна до мислите им. Ще ми отворят ли вратите към душите си ако почукам? Ще разгърнат ли дърветата корените си? Ще спра времето за миг, ще се промуша, свита и тиха, няма да ги спирам, просто ще ги запечатам някъде в дълбините на съзнанието си. Ще живея в миговете на блуждаене, в хармонията на горещия следобед, в тишината на ранните утрини, във вълните на морето, отмиващи следите от кораба, преди той дори да успее да се скрие от погледа на човека. Така се изплъзват дните през пръстите ми и си отиват. Отиват някъде, там където не съм била и няма да бъда.
Понякога протягам ръка през мръсния, счупен прозорец на стария влак и вече съществувам едновременно навсякъде и никъде. Слизам на малките забутани гари, на които никой не стъпва. Селата, изоставени от времето, човека и спомените. Лъкатуша по завои, хора, истории, гледам ги как влизат и излизат от домовете си, как обичат и как мечтаят. Сливам се със света, с пътя и залеза, със съществуването. Там, където не съм била.
Затварям очи и изведнъж влизам в главата ти, прочитам мислите ти, ставам част от мечтите ти. Там, където не съм била и няма да бъда. Освен ако времето не спре, освен ако не ме пуснеш.