12/11/2026
Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България). Обектът представлява подземно сводесто помещение (толос), изградено над кладенец, към който води стълбище (дромос). Откривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на оостров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец при Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х век пр.н.е. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания.
Гърленският храм кладенец се различава коренно от всички подобни сардински обекти по своето теренно разполагане. На остров Сардиния всички свещени кладенци са разположени на съвършено равнинен платовиден терен. Според инж. Любомир Цонев в това се състои неговата уникалност – съоръжението е полувкопано в стръмен планински скат и изграждането му е било от изключителна сложност. Архитектурната реализация на съоръжението не е типична за тракийската култура, която се развива на Балканите след XV в.пр. Хр. Храм-кладенецът няма предшестващи го архитектурни съоръжения от същия тип, нито последващи такива. На Балканите съоръжението е уникален архитектурен паметник.
🍀Циклопското покритие на целия дромос (коридор-стълбище), заснет от нивото на каменните стъпала. Първата покривна плоча е монтирана при нивото на земята. После дромосът слиза под земята и циклопското покритие е изградено под нивото на околния терен. Зидът на купола се издига отново до нивото на околния терен, където завършва с кръглия светъл отвор (опейон).
🍀На скалния масив над кладенеца според разкази на местни жители от село Гърло са били изписани рисунки. На около 700 – 800 m северозападно се е намира местността Русалимските гробища, където са били издигнати побити камъни (менхири) – днес унищожени.
🍀По време на теренното проучване през 1972 г., което проф. Митова-Джонова осъществява по северозападния склон на връх Кула, тя отбелязва че по целия склон се наблюдават разсипи, аналогични на строителния материал ползван за изграждането на кладенеца. Обстоятелството, че този камък се намира по-високо над градежа, категорично разкрива наличието на друго, аналогично синхронно строителство, вероятно руините на селище.
Североизточният склон на връх Кула, който се спуска към Гърленската падина е осеян с малки и големи изворчета, а по време на археологическото проучване са документирани девет изворчета. На около 150 m. източно от храм-кладенеца е открита и малка римска баня (захранвана от подземните води), близо до която е и каптажът на селския водопровод.
Интересна особеност е, че кладенецът е изграден при най-високия извор на планинския скат, този факт, както и твърде сложният архитектурен план на градежа потвърждават че съоръжението не е изградено да служи като обикновен битов водоем.
🍀Датировката на Гърленския храм кладенец е дискусионна. Според проф. Митова-Джонова, съоръжението е изградено през XII век пр. Хр. – в късната Бронзова епоха и е синхроничен на селището и скалното светилище на източния склон под връх Кула. Тази датировка представя съоръжението като един от най-старите градежи на Балканския полуостров – по-ранен от долмените – първата гробищна архитектура, появили се на територията на Странджа, Сакар, Източните Родопи и Сърнена Средна гора през Желязната епоха, като датирането дори на тези съоръжения е твърде спорно.
🍀Подземният храм-кладенец е изграден в малка котловина, в която са били налични много извори през праисторическите времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (дромос) с дължина 7 m, с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла сводеста (толос) зала – толос, в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 m. Кръглата зала има полусферично куполно покритие с отвор (опейон) в центъра. Коридорът (дромосът) е покрит с фалшив свод и е изграден посредством т.нар. „циклопска техника“. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса са проектирани две срещуположни ниши. Първата покривна плоча на тавана на коридора-стълбище почва от нивото на земята. После коридорът-стълбище слиза под земята и в центъра таванът е най-дълбоко под земята. Зидът на купола се издига до нивото на земята, където завършва с кръгъл светъл отвор (опейон).
Особен научен интерес представлява строителната техника застъпена при изграждането на храма. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисков принцип.
При разглеждане на коридора-стълбище се установява следния преход – в горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с огромни плочи от мегалитен тип (като при покривните плочи на долмените), които понасят тежестта на огъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, съответно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, намалява. В долния край тежестта е максимална, но там коридорът вече има триъгълно сечение, покритието вече не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на каменния клин, чиято устойчивост се дължи на тесния ключов камък в центъра. Така по протежение на стълбището формата на напречното му сечение и конструкцията на покритието му се изменят постепенно, за да поеме растящата тежест от все по-дебелия слой суха каменна зидария, покриваща съоръжението. Покритието започва с мегалитно, плоско покритие и завършва с клиновидно покритие. Сложната конструктивна задача по изграждането на кладенеца е решена само със средствата на суха каменна зидария.
Стъпалата, такива, каквито са е в днешния си вид са променени от реставраторите и не отговарят на първоначално изградените в древността каменни стъпала, вкл. завоят от 90°.(На обекта липсва указателна табела, обозначаваща както самия храм, така и реконструкциите, направени по древното съоръжение от реставраторите). Ширината на стъпалата е варирала между 0,23 и 0,56 m, а височината им – между 0,13 и 0,24 m.
Западната част на толоса (подът във вътрешната част на храма) е разбита от иманяри.
🍀 Според проф. Митова-Джонова храм-кладенецът (макар и да има съвсем друго предназначение), повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно след самия край на Бронзовата епоха, започва да прониква все повече на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция (Древна Елада) и в един сравнително ранен период – XIV – XII век пр. Хр. – достига до Горнострумските райони в пределите на Древна Тракия (днешните български земи). Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец при село Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. Като култово съдържание обаче е израз на преклонение към подпочвените води. Мегалитното съоръжение има паралели както на изток от Балканите в Палестина, така и на запад – в една неочаквана буквална аналогия при протосардинската мегалитна култура нураги.
🍀Дерменджиев подчертава, че храм-кладенецът при село Гърло стои изолиран и самотен, в самия център на Балканския полуостров, без близки паралели. Разположен е в карстов район, където няма дефицити от вода, и в този смисъл култът към водата едва ли е бил особен приоритет за племената в района, що се отнася до автохтонното население, което без съмнение е било тракийско (агриани, леи). Специалната загриженост – да се изгради храм, върху карстов извор, по един явно вече добре „отработен“ и „канонизиран“, проект, е индикация за присъствието на етнически чужд елемент сред местните тракийски племена.
🍀Според д-р Дерменджиев, паметникът при село Гърло може да се характеризира най-общо като дело на чужд етнически инфилтрат. По-точно – на специализирано в металургията население. То очевидно не се е задържало дълго време в тези земи, защото особената му храмова традиция не е получила развитие. Но в самото начало на престоя, това население е изпитвало нужда, вероятно по чисто религиозни причини (като например опазване от чуждото тракийско обкръжение), да направи свой „храм на водата“, според своите правила и традиции. Към това може да се добави, че строителите са въплътили, в новия храм, не само своите архитектурни „канони“ (сред които и истинския свод), но и своите календарни традиции. Последното е важно, особено за едно население, тръгнало по пътя на компактната професионална емиграция. Такова население трудно се поддава на акултурация, защото то живее винаги изолирано и като правило има по-висок стандарт на живот. Традициите на такова население се спазват най-добре и най-дълго при наличието на собствен календар.
🍀Изграждането на мегалитното съоръжение и на целия култов комплекс при село Гърло е една от големите загадки за българската археология.
Фактът че култовото съоръжение е почти изцяло запазено прави от него уникален исторически паметник с огромна важност за културно-историческото наследство на България.
🍀Храм-кладенецът се почиства при инициативи на частни лица, които в безвъзмездни акции премахват паразитната растителност, защото ако се допусне в процепите между скалните блокчета да израстат цели дръвчета, това би било причина за напукване на сухата зидария.
🍀Храм-кладенецът е сравнително неизвестен, както в България, така и извън пределите на страната. Освен действия в насока подобряване състоянието на археологическия обект, липсват, каквито и да е опити за популяризиране на съоръжението, като обект на културно-исторически туризъм. Лошата инфраструктура затруднява достъпа до местността Пусто Гърло.