Ina Chobanska's Hobby Photos

Directions

Ina Chobanska's Hobby Photos Ina Chobanska's Hobby Photos
Nature / Life / Love
And
Photos from the world around me

Родена съм и съм израснала в Перник, но едва днес за първи път видях училището, в което е учила майка ми. ❤️С дядо реших...
13/11/2026

Родена съм и съм израснала в Перник, но едва днес за първи път видях училището, в което е учила майка ми. ❤️

С дядо решихме да излезем на разходка и той ме заведе тук – до някогашната Професионална техническа гимназия „Юрий Гагарин“. Стъпих по тези изронени стъпала, погледнах нагоре към величествените колони и затворените днес врати, и се потопих в историята на едно от най-емблематичните училища на Перник.

📜 Малко история за „Гагарин“:

Началото (1959 г.): Училището отваря врати като Техникум по металургия и машиностроене. Интересът тогава е бил огромен – за първите 150 места са се състезавали цели 1500 кандидати!

Името и разцветът (1968 г.): На 22 май 1968 г. техникумът официално приема името на първия летец-космонавт Юрий Гагарин. Превръща се в най-голямото и образцово учебно заведение в областта, наградено с орден „Кирил и Методий“ – II степен. Учениците дори са имали собствен тролейбус в депото за практическите си занятия.

Краят на една епоха (2016 г.): След 57 години история и хиляди подготвени специалисти, през 2016 г. гимназията е закрита поради намалелия брой ученици.

Гледайки днес тишината в двора, олющените тухли и младите дръвчета, поникнали направо от зидовете, си представях как преди десетилетия по тези стълби са тичали стотици младежи. Сред тях е била и моята майка – със своите мечти, приятели и първи големи уроци за живота. 🎓✨

Сградите стареят и природата бавно ги прегръща, но духът и спомените на хилядите „гагаринци“ остават живи. Благодаря ти, дядо, за тази разходка във времето и за припомнянето откъде тръгваме! 🤍

А вие или вашите родители имате ли спомени от „Юрий Гагарин“? Кой випуск сте и коя история оттук пазите в сърцето си? 👇💬

#Перник #ПТГЮрийГагарин #ЮрийГагарин #ИсториятаНаПерник #Корени #СемейниСпомени #СтариятПерник #РазходкаВъвВремето

12/11/2026

Една от големите загадки на България - храм кладенецът при село Гърло

Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, ...
12/11/2026

Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България). Обектът представлява подземно сводесто помещение (толос), изградено над кладенец, към който води стълбище (дромос). Откривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на оостров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец при Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х век пр.н.е. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания.
Гърленският храм кладенец се различава коренно от всички подобни сардински обекти по своето теренно разполагане. На остров Сардиния всички свещени кладенци са разположени на съвършено равнинен платовиден терен. Според инж. Любомир Цонев в това се състои неговата уникалност – съоръжението е полувкопано в стръмен планински скат и изграждането му е било от изключителна сложност. Архитектурната реализация на съоръжението не е типична за тракийската култура, която се развива на Балканите след XV в.пр. Хр. Храм-кладенецът няма предшестващи го архитектурни съоръжения от същия тип, нито последващи такива. На Балканите съоръжението е уникален архитектурен паметник.
🍀Циклопското покритие на целия дромос (коридор-стълбище), заснет от нивото на каменните стъпала. Първата покривна плоча е монтирана при нивото на земята. После дромосът слиза под земята и циклопското покритие е изградено под нивото на околния терен. Зидът на купола се издига отново до нивото на околния терен, където завършва с кръглия светъл отвор (опейон).
🍀На скалния масив над кладенеца според разкази на местни жители от село Гърло са били изписани рисунки. На около 700 – 800 m северозападно се е намира местността Русалимските гробища, където са били издигнати побити камъни (менхири) – днес унищожени.
🍀По време на теренното проучване през 1972 г., което проф. Митова-Джонова осъществява по северозападния склон на връх Кула, тя отбелязва че по целия склон се наблюдават разсипи, аналогични на строителния материал ползван за изграждането на кладенеца. Обстоятелството, че този камък се намира по-високо над градежа, категорично разкрива наличието на друго, аналогично синхронно строителство, вероятно руините на селище.

Североизточният склон на връх Кула, който се спуска към Гърленската падина е осеян с малки и големи изворчета, а по време на археологическото проучване са документирани девет изворчета. На около 150 m. източно от храм-кладенеца е открита и малка римска баня (захранвана от подземните води), близо до която е и каптажът на селския водопровод.

Интересна особеност е, че кладенецът е изграден при най-високия извор на планинския скат, този факт, както и твърде сложният архитектурен план на градежа потвърждават че съоръжението не е изградено да служи като обикновен битов водоем.
🍀Датировката на Гърленския храм кладенец е дискусионна. Според проф. Митова-Джонова, съоръжението е изградено през XII век пр. Хр. – в късната Бронзова епоха и е синхроничен на селището и скалното светилище на източния склон под връх Кула. Тази датировка представя съоръжението като един от най-старите градежи на Балканския полуостров – по-ранен от долмените – първата гробищна архитектура, появили се на територията на Странджа, Сакар, Източните Родопи и Сърнена Средна гора през Желязната епоха, като датирането дори на тези съоръжения е твърде спорно.

🍀Подземният храм-кладенец е изграден в малка котловина, в която са били налични много извори през праисторическите времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (дромос) с дължина 7 m, с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла сводеста (толос) зала – толос, в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 m. Кръглата зала има полусферично куполно покритие с отвор (опейон) в центъра. Коридорът (дромосът) е покрит с фалшив свод и е изграден посредством т.нар. „циклопска техника“. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса са проектирани две срещуположни ниши. Първата покривна плоча на тавана на коридора-стълбище почва от нивото на земята. После коридорът-стълбище слиза под земята и в центъра таванът е най-дълбоко под земята. Зидът на купола се издига до нивото на земята, където завършва с кръгъл светъл отвор (опейон).

Особен научен интерес представлява строителната техника застъпена при изграждането на храма. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисков принцип.

При разглеждане на коридора-стълбище се установява следния преход – в горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с огромни плочи от мегалитен тип (като при покривните плочи на долмените), които понасят тежестта на огъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, съответно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, намалява. В долния край тежестта е максимална, но там коридорът вече има триъгълно сечение, покритието вече не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на каменния клин, чиято устойчивост се дължи на тесния ключов камък в центъра. Така по протежение на стълбището формата на напречното му сечение и конструкцията на покритието му се изменят постепенно, за да поеме растящата тежест от все по-дебелия слой суха каменна зидария, покриваща съоръжението. Покритието започва с мегалитно, плоско покритие и завършва с клиновидно покритие. Сложната конструктивна задача по изграждането на кладенеца е решена само със средствата на суха каменна зидария.

Стъпалата, такива, каквито са е в днешния си вид са променени от реставраторите и не отговарят на първоначално изградените в древността каменни стъпала, вкл. завоят от 90°.(На обекта липсва указателна табела, обозначаваща както самия храм, така и реконструкциите, направени по древното съоръжение от реставраторите). Ширината на стъпалата е варирала между 0,23 и 0,56 m, а височината им – между 0,13 и 0,24 m.

Западната част на толоса (подът във вътрешната част на храма) е разбита от иманяри.

🍀 Според проф. Митова-Джонова храм-кладенецът (макар и да има съвсем друго предназначение), повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно след самия край на Бронзовата епоха, започва да прониква все повече на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция (Древна Елада) и в един сравнително ранен период – XIV – XII век пр. Хр. – достига до Горнострумските райони в пределите на Древна Тракия (днешните български земи). Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец при село Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. Като култово съдържание обаче е израз на преклонение към подпочвените води. Мегалитното съоръжение има паралели както на изток от Балканите в Палестина, така и на запад – в една неочаквана буквална аналогия при протосардинската мегалитна култура нураги.
🍀Дерменджиев подчертава, че храм-кладенецът при село Гърло стои изолиран и самотен, в самия център на Балканския полуостров, без близки паралели. Разположен е в карстов район, където няма дефицити от вода, и в този смисъл култът към водата едва ли е бил особен приоритет за племената в района, що се отнася до автохтонното население, което без съмнение е било тракийско (агриани, леи). Специалната загриженост – да се изгради храм, върху карстов извор, по един явно вече добре „отработен“ и „канонизиран“, проект, е индикация за присъствието на етнически чужд елемент сред местните тракийски племена.
🍀Според д-р Дерменджиев, паметникът при село Гърло може да се характеризира най-общо като дело на чужд етнически инфилтрат. По-точно – на специализирано в металургията население. То очевидно не се е задържало дълго време в тези земи, защото особената му храмова традиция не е получила развитие. Но в самото начало на престоя, това население е изпитвало нужда, вероятно по чисто религиозни причини (като например опазване от чуждото тракийско обкръжение), да направи свой „храм на водата“, според своите правила и традиции. Към това може да се добави, че строителите са въплътили, в новия храм, не само своите архитектурни „канони“ (сред които и истинския свод), но и своите календарни традиции. Последното е важно, особено за едно население, тръгнало по пътя на компактната професионална емиграция. Такова население трудно се поддава на акултурация, защото то живее винаги изолирано и като правило има по-висок стандарт на живот. Традициите на такова население се спазват най-добре и най-дълго при наличието на собствен календар.
🍀Изграждането на мегалитното съоръжение и на целия култов комплекс при село Гърло е една от големите загадки за българската археология.
Фактът че култовото съоръжение е почти изцяло запазено прави от него уникален исторически паметник с огромна важност за културно-историческото наследство на България.

🍀Храм-кладенецът се почиства при инициативи на частни лица, които в безвъзмездни акции премахват паразитната растителност, защото ако се допусне в процепите между скалните блокчета да израстат цели дръвчета, това би било причина за напукване на сухата зидария.
🍀Храм-кладенецът е сравнително неизвестен, както в България, така и извън пределите на страната. Освен действия в насока подобряване състоянието на археологическия обект, липсват, каквито и да е опити за популяризиране на съоръжението, като обект на културно-исторически туризъм. Лошата инфраструктура затруднява достъпа до местността Пусто Гърло.

12/11/2026

Есенната премяна на гората и залезът сътвориха такава мека и нежна палитра, на която не можеш да се наситиш....

Есенната премяна на гората и залезът сътвориха такава мека и нежна палитра, на която не можеш да се наситиш....
12/11/2026

Есенната премяна на гората и залезът сътвориха такава мека и нежна палитра, на която не можеш да се наситиш....

Есенното мостче обляно в слънчева прегръдка 🍁😊
12/11/2026

Есенното мостче обляно в слънчева прегръдка 🍁😊

Голямо благодаря на най-новите ми последователи! Вълнувам се, че сте с мен ! Martin Popov, Gal In, Mimi Dimitrova, Натал...
12/11/2026

Голямо благодаря на най-новите ми последователи! Вълнувам се, че сте с мен ! Martin Popov, Gal In, Mimi Dimitrova, Наталья Литвинова, Стоян Маринов, Станимир Димитров, Зорян Польовий

📸 (Не)познатият Перник: Истории и патина от стопанския двор в кв. Даскалово / ЦъркваЧесто бързаме в ежедневието и шофира...
12/11/2026

📸 (Не)познатият Перник: Истории и патина от стопанския двор в кв. Даскалово / Църква

Често бързаме в ежедневието и шофирайки между точка А и точка Б, гонейки задачи, пропускаме да погледнем встрани, а някъде там – под зоркия поглед на величествената Витоша ⛰️ – времето е спряло в един особен, красив индустриален сън. Улових няколко кадъра от работещия стопански двор на Земеделска кооперация „Църква“, които разказват истории в цветове, дърво и патина. 🌾

В този двор миналото и настоящето съжителстват буквално на един метър разстояние:

🚜 Легендите на полето: Сред сухата есенна трева гордо стои ветеранът Claas Consul – немски комбайн от 70-те години. Машина с характер, устояла на десетилетия труд, чийто хедер днес почива до старите дървени палети и подпрени тежки тракторни гуми.

🪵 Магията на старата архитектура: Изключително впечатляваща е масивната отворена плевня с дървени греди (снимки 3 и 4) – истински паметник на селскостопанското строителство от миналия век. Долният етаж с прозорци с решетки пази спомена за първите години на ТКЗС-то, а покривът все още носи духа на миналото.

⚙️ Живото настояще: Старите дълги хангари днес съжителстват с модерна техника. Култиваторите, яркият нов инвентар и големите бели чували със семена показват, че производството тук не е спирало.

За разлика от стотици разрушени стопански дворове в страната, този тук е ОЦЕЛЯЛ благодарение на местните хора. Той не е музей – той е жива, дишаща екосистема, която всяка година обработва стотици декари земя под югозападните склонове на планината. Понякога най-фотогеничните истории са тези, покрай които минаваме всеки ден. Разгледайте кадрите! 👇

#Перник #Даскалово #КварталЦърква #СелскоСтопанство

1. Комбайнът ветеран : Това е истинска класика – германски комбайн Claas Consul, произвеждан през 70-те години на миналия век. Макар и поовехтял и покрит с патина, този модел е легендарен със своята здравина. Фактът, че все още стои в двора, показва дългата история на механизацията тук. На четвъртата снимка се вижда неговият хедер (режещата част), оставен на земята сред палети и метални детайли.

2. Старата къща/кантора : Типична постройка от средата на миналия век с паднала мазилка, разкриваща каменния зид и тухлите под нея. Тези сгради са били първите административни или жилищни постройки при създаването на стопанския двор, преди да се издигнат по-модерните бетонни хангари. На заден план се забелязва и рамото на съвременен багер.

3. Работещата база : Тук се вижда по-новата административна/складова сграда (с монтиран климатик, което издава, че се ползва и днес) и модерна прикачна сеялка в жълт цвят на преден план. На заден план по пътя се вижда още един зелен комбайн – знак, че производството не е спирало.

4. Цистерната за вода/гориво : Стара военна или селскостопанска цистерна, монтирана върху ремарке, както и дискова брана (червената машина на земята ), която се използва за обработка на почвата след оран. Тези съоръжения са жизненоважни за ежедневната работа на полето.

5. Плевнята с навес от греди : Това е може би най-впечатляващата архитектурна находка в поредицата Ви. Тя разкрива стара, масивна конструкция от дървени греди и колони, покрита с вълнообразни плоскости. Долният етаж с малки прозорци и решетки показва класическа селскостопанска постройка (вероятно бивш обор или склад), а огромният отворен горен етаж е бил предназначен за съхранение на слама и сено (плевня). Рустикалният ѝ вид носи силно усещане за автентичност.

6. Модерният инвентар пред старата база : Тази снимка е отличен пример за това как мястото функционира днес. На преден план виждаме съвременни прикачни селскостопански инвентари за обработка на почвата — култиватор и продълбочител (червената машина от марката Cailagro). На заден план се виждат и бели чували (биг-бегове), които обикновено съдържат семена или изкуствени торове за посевите.

7. Хангарите и работилниците : Това са дългите едноетажни сгради с големи метални порти и прозорци с решетки, които са служили за ремонтни работилници и гаражи за техниката. Подпрените големи гуми за трактори и сините палети ясно показват, че тези помещения не са изоставени, а все още се използват активно като складове и сервизна база.

Много цвят в слънчев есенен ден 😊
08/11/2026

Много цвят в слънчев есенен ден 😊

Address

Pernik

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Ina Chobanska's Hobby Photos posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share

Category