24/04/2026
Тук на село времето тече по-бавно. Сядам на старата дървена пейка под ореха и за миг забравям за телефона, мейлите и целия шум от града.
Тишината тук не е празна — пълна е с живот. Птичките си разменят новини от клон на клон, някъде отдалеч пчелите жужят над цъфналия люляк и работят без да бързат. Въздухът мирише на окосена трева и цъфнали дървета..
И точно когато си мисля, че по-спокойно не може да стане, петелът се обажда, едно силно „ку-ри-гууу“ и напомня на всички кой командва в махалата..
Тук няма график и детайли. Има само слънце, което бавно се търкаля към хоризонта, сянка от асмата и усещането, че точно сега съм си на мястото. ❤️🥰©️Юлия Георгиева
фото Juliq Georgieva Photography