Mira Tu Photography

26/09/2023

"The young man knows the rules, but the old man knows the exceptions"

26/11/2020

"Keep your face to the sun and you will never see the shadows"

14/01/2020

22/12/2019

"The way I see it, if you want the rainbow, you gotta put up with the rain"..

03/09/2019

"it's never too late to have a happy childhood"

02/07/2019

* Sail me your dreams *

26/04/2019

Never too late to get excited over something new and celebrate the time with your family and friends

25/03/2019

Честит празник "и бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте един на друг, както Бог в Христос е простил на вас."

05/03/2019

Моратов връх.. Да огледш цял Пирин отвисоко

01/03/2019

25/02/2019

.. Студено, дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди, че не върши безумия!

Христо Смирненски

19/02/2019

Така веднъж във снежната алея
видях следи: „той“ бе минал с „нея“.
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да карача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия и дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но – уви! – не са
подобно тази среща във леса…

Валери Петров