26/06/2022
Измина повече от месец, откато изгубих голяма част от себе си. Изгубих усмивката си, изгубих щастието си, изгубих мечтите си, изгубих най-голямата ми упора в живота.
Не казвам, че ми е минало или ще мине някога. Уча се все още да живея с това и да продължа напред, въпреки всичко. Не е лесно, честно да си го кажа просто всичко рухна за момент.
Връхлетя като буря и ме разруши изцяло. Опитвам се да изградя нови основи, ново аз, бъдещето, както си го представяхме с нея. Препядствията в живота са неделима част от него, те ни правят по-силни и ни изграждат по пътя.
Това за мен ще е най-голямото и най-трудното за преодоляване. Не казвам, че съм единствен, всеки преминава през това в даден момент. Всеки рухва, всеки иска да се предаде, но ако го направим, не предаваме само себе си.
Предаваме хората, които са вярвали в нас. Приятели, роднини, всеки един, който е бил част от живота ни и е отделил от своето време за нас. Без значение как са останали в спомените ни, с добро или с лошо,
благодарение на всичко това ние сме тук и сега. Вярвам, че имам още какво да направя с времето, което имам тук, колкото и да е то. Вярвам, във вярата, която тя ми даде. Вярвам в хората, които бяха част от пътя ми и все още са.
Често губя себе си, в търсене на горивото, което ме поддържа будно, но разбрах, че горивото съм самия аз. Ако не преследваме мечтите си, не живеем, а просто съществуваме.
Един ден ще се срещна с нея. Тогава искам да й разкажа всичко, което съм преживял и да й покажа, че огъня, който запали в мен, дори и да беше останала само искра, не е изгаснал. Искам да й благодаря, че ме направи такъв.
Искам да благодаря и на всички хора, които бяха, и са до мен, и помогнаха, и продължават да помагат този огън да гори. Много често си мислим, че сами постигаме всичко, но забравяме за всеки един човек, който е изиграл важна роля в даден
момент от живота ни, за да стигнем до тук. Искам да благодаря и на миналото ми аз, че не се е отказало въпреки всичко, на бъдещето ми аз, че е продължило, а на сегашното ми, че има силата да напише това и че все още се бори.
Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване.