16/04/2025
Като дете колекционирах камили. Не знам дали има някаква връзка, но една ранна утрин преди шест години се озовахме на най-големия пазар за камили в света, близо до Ал Аин, ОАЕ. Прочели бяхме за враждебните араби, които не позволяват да се снима или искат да им се плаща и първоначално подходихме плахо. Но в крайна сметка, никой дори не ни погледна – хората бяха твърде увлечени в сделки, за да се занимават с единствените пришълци. Постепенно пазарлъкът ескалира и глъчката стана оглушителна, примесена с блеенето на уплашени камилчета и рева на новозакупени животни, които панически се дърпаха при опитите да бъдат натоварени в каросериите. Пикапите се разминаваха с лъскави автомобили и вдигаха облаци прах от фините пустинни пясъци. Разменяха се гневни реплики и пачки банкноти. Изведнъж, като по команда, представлението приключи, хората се усмихнаха и си стиснаха ръцете – продавачи и горди нови собственици – всички изглеждаха удовлетворени и постепенно се разотидоха.
При лъскавия живот в Емирствата, камилите остават една от последните връзки на местните с бедуинското им минало и вездесъщата пустиня. Освен обичайното отглеждане за мляко и месо, те са символ на статус и цената им може да достигне космически цифри, а състезанията с камили са едни от най-важните събития в региона. Но може би най-атрактивни са фестивалите – своеобразни конкурси за камилска красота – в тях могат да се включат до 20 000 животни от целия Арабски полуостров и представляват не само място за социални контакти и обмен на клюки, но и повод за рецитиране на традиционната бедуинска поезия “Shellah”, която навява носталгия по едни завинаги отминали времена:
Вярна камила,
която ме понася,
мен и всичко мое
и заедно прекосяваме безкрайната пустиня,
а щом запея
песен камиларска
тъй лека става
от наслада,
че сякаш полита
към висините
Песен на бедуина/Низар Сартауи
Още камилски истории тук: https://www.facebook.com/svetl0pisi/posts/pfbid0twT9zQmuHVxDFNsBKjXtav87Y3ucW8oUhCSxiTG3vjBE4daF8DE3cW8qEKj2E7iHl?rdid=cBNwcXirq9DQvdEp #
