10/11/2026
Стоя зад предното стъкло на нечия кола. Гледайки през него, всичко, което виждам, са прозорци. Чудя се какво означават прозорците за мен.
Пространство в рамка? Източник на светлина? Възможност за наблюдение без допир?
Ниски прозорци. Високи прозорци. Стари прозорци. Нови прозорци. Забравени. Призрачни. Счупени. Цели. Отварящи се. Заключващи се. Прозорци с решетки пред тях. Прозорци на тераса. Прозорци, на чиято рамка лежим. Прозорци, през които гледаме звездите, слънцето, птиците.
Прозорци, през които изхвърляме боклуци. Прозорци, които отваряме, за да допуснем въздух до себе си. Прозорци, които затваряме, за да заглушим външния шум. Замъглени прозорци. Такива, върху които рисуваме. Прозорци, през които надничаме.
Отразяващи прозорци, служещи ни като огледала, в които можем да видим не само себе си, а и това зад нас и около нас.
А успяваме ли? Позволяваме ли си да стоим извън центъра на огледалото, за да наблюдаваме отстрани?
Поглеждам през прозореца. В отсрещния прозорец виждам отражение на клони. Обичам дърветата. Те са дом. Сещам се за онзи цитат: „Книгите са прозорец към света.“
А дали очите ни, питам се, са прозорец към всичко онова, което е вътре в нас? И какво правим, когато щорите са спуснати от вътрешната страна?
____________________________________
Колкото и статичен да е кадъра той все пак е в движение. Движение, което ни позволява да продължим да виждаме, чуваме, усещаме, изследваме, дълго след като сме запечатали образа. Наблюдавайки света отвъд очевидното. Подобно на отраженията върху стъклени повърхности във фотографията се преплитат две действителности - светът такъв, какъвто съществува пред нас, и светът такъв, какъвто го виждаме през собствените си преживявания, спомени, вътрешни нагласи и чувства.
Но можем ли изобщо да погледнем света извън собственото си отражение? Можем ли да излезем за миг отвъд центъра, за да наблюдаваме, без непременно да проектираме себе си върху всичко, което виждаме?
Изследваме отговорите на всички тези въпроси, чрез техниките на Терапевтичната Фотография, която ни помага да забележим не само онова, което е пред очите ни, но и онова, което самите ние внасяме в начина, по който гледаме. 🫀