Проектът Сърцевина с Мария Георгиева

Call Website Contact the business

Проектът Сърцевина с Мария Георгиева Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Проектът Сърцевина с Мария Георгиева, Photographer, Plovdiv, Plovdiv.

📸 Терапевтична фотография
🛤Пространство за себепознание
👁‍🗨Твоята история има значение
🧡 Проектът „Сърцевина“ си ТИ


https://www.instagram.com/thepithproject/

Long time no see, but you are still with me.      Loves Me, Loves Me Not
16/11/2026

Long time no see, but you are still with me.

Loves Me, Loves Me Not

Терапевтичната Фотография отвъд кадъра е възможността да наблюдаваме и да се наслаждаваме, да забелязваме, да учим, да в...
11/11/2026

Терапевтичната Фотография отвъд кадъра е възможността да наблюдаваме и да се наслаждаваме, да забелязваме, да учим, да виждаме, да присъстваме тук и сега.

Да творим, да въздействаме, да се свързваме, да обичаме. Да откриваме нови неща за себе си, за другите, за света около нас и вътре в нас. Да изследваме различни теми, ситуации, цветове, звуци, спомени, тайни.

Терапевтичната фотография отвъд кадъра е всичко, което остава в нас след всяка следваща среща с образа.
_______________________
Един цвят. Един кадър. Тридесет и три дни.
Тук ще откриете една история разказана през призмата на оранжевия цвят. Изследвайки значението му, търсейки го, намирайки го и разговаряйки с него. 🧡🌞🕊

Стоя зад предното стъкло на нечия кола. Гледайки през него, всичко, което виждам, са прозорци. Чудя се какво означават п...
10/11/2026

Стоя зад предното стъкло на нечия кола. Гледайки през него, всичко, което виждам, са прозорци. Чудя се какво означават прозорците за мен.

Пространство в рамка? Източник на светлина? Възможност за наблюдение без допир?

Ниски прозорци. Високи прозорци. Стари прозорци. Нови прозорци. Забравени. Призрачни. Счупени. Цели. Отварящи се. Заключващи се. Прозорци с решетки пред тях. Прозорци на тераса. Прозорци, на чиято рамка лежим. Прозорци, през които гледаме звездите, слънцето, птиците.

Прозорци, през които изхвърляме боклуци. Прозорци, които отваряме, за да допуснем въздух до себе си. Прозорци, които затваряме, за да заглушим външния шум. Замъглени прозорци. Такива, върху които рисуваме. Прозорци, през които надничаме.

Отразяващи прозорци, служещи ни като огледала, в които можем да видим не само себе си, а и това зад нас и около нас.

А успяваме ли? Позволяваме ли си да стоим извън центъра на огледалото, за да наблюдаваме отстрани?

Поглеждам през прозореца. В отсрещния прозорец виждам отражение на клони. Обичам дърветата. Те са дом. Сещам се за онзи цитат: „Книгите са прозорец към света.“

А дали очите ни, питам се, са прозорец към всичко онова, което е вътре в нас? И какво правим, когато щорите са спуснати от вътрешната страна?
____________________________________
Колкото и статичен да е кадъра той все пак е в движение. Движение, което ни позволява да продължим да виждаме, чуваме, усещаме, изследваме, дълго след като сме запечатали образа. Наблюдавайки света отвъд очевидното. Подобно на отраженията върху стъклени повърхности във фотографията се преплитат две действителности - светът такъв, какъвто съществува пред нас, и светът такъв, какъвто го виждаме през собствените си преживявания, спомени, вътрешни нагласи и чувства.

Но можем ли изобщо да погледнем света извън собственото си отражение? Можем ли да излезем за миг отвъд центъра, за да наблюдаваме, без непременно да проектираме себе си върху всичко, което виждаме?

Изследваме отговорите на всички тези въпроси, чрез техниките на Терапевтичната Фотография, която ни помага да забележим не само онова, което е пред очите ни, но и онова, което самите ние внасяме в начина, по който гледаме. 🫀

08/11/2026
Кадри от групата, в която изследваме вътрешния си свят и този около нас чрез фотографията. 📸В тази наша среща темите бях...
05/11/2026

Кадри от групата, в която изследваме вътрешния си свят и този около нас чрез фотографията. 📸

В тази наша среща темите бяха липса и доверие.

Къде срещаме доверието и какво означава то за всеки един от нас?
Имаме ли доверие в себе си?
Нещо голямо ли е доверието? Нещо малко? Интимно? Имаме ли въобще доверие в доверието?

А колко често безрезервно се доверяваме на външни фактори, хора, мнения и ситуации, без дори да се замислим?

Какво представлява липсата?
Дали, когато нещо липсва, на негово място остава празно пространство, или това е възможност там да се настани нещо ново? А необходимо ли е?

_________________________________
На мен фотографията е спасила живота ми три пъти. От личен опит познавам силата на творчеството в тази посока.

Но тук моята история не е важна. Тя беше важна дотолкова, доколкото ми помогна да открия това, което винаги съм търсила - възможност да помагам на другите чрез изкуството. Защото всеки един на тази планета е важен. Всяка история е важна. Всеки заслужава да бъде чут, приет, видян, обичан. Истински.

И за да не разказвам от себе си, защото желая тук да бъдат вашите истории, помолих една от участничките да сподели своето преживяване. Нейните думи ще прочетете по-долу.

"Всичките пъти, в които съм се докоснала до терапевтичната фотография, за мен са били изключително полезни, стойностни, вдъхновяващи.

В срещите за мен се отваря едно магично поле, в което успяваш да се докоснеш до най-личните си и искрени емоции, преживявания, вярвания, убеждения. Да навлезеш в дълбините на душата си. И в това поле не си сам. Точно тогава усещането става още по-дълбоко, истинно и магично, защото усещаш как, като с една нишка, всички в стаята сте свързани, дори и за първи път да се срещате.

Пространство, в което можеш да споделяш спокойно, да изслушваш с интерес, да чуеш и да бъдеш чут. Пространство, изпълнено с любов, разбиране, емоции, чувства, осъзнавания.

Безкрайно благодаря за това пътуване навътре към самите нас, за тази магия, красота, споделеност и дълбочина!"

Проектът Сърцевина си ти! 🫀

Ти си твореца! Ти държиш всички отговори вътре в себе си! Ти имаш силата да достигнеш до собствената си сърцевина! 🫀You ...
04/11/2026

Ти си твореца! Ти държиш всички отговори вътре в себе си! Ти имаш силата да достигнеш до собствената си сърцевина! 🫀

You are the artist! You hold all the answers within yourself! You have the power to reach your own pith! 🫀

02/11/2026
Едва ставам от леглото - имам зверско главоболие. Сънувам те често. Спомням си, че много се ядосваше, когато ме боли гла...
01/11/2026

Едва ставам от леглото - имам зверско главоболие. Сънувам те често. Спомням си, че много се ядосваше, когато ме боли главата. Излизам навън, разхождам се. Дали по улиците, или в себе си - и аз не знам. Стигам до някъде незнайно как. Все си в мислите ми. Превъртам хиляди думи и ситуации, опитвайки се да запаметя завинаги всяка изречена от теб дума.

Не ми се забравяш.

Срещам едно дърво, върху което лежи непознат некролог.
Мисля си.
Жената.

Най-красивата. Най-важната жена в живота ми. Жената, която ме отгледа. Жената, която ме подслони в сърцето си. Жената, която създаде дом за мен. Жената, която приготвяше най-прекрасните гозби. Която се усмихваше така сладко. Която сама беше за мен цяло семейство.

Отварям шкафа и намирам тази снимка. Поглеждам празния стол - едновременно напомнящ за твоята липса и представляващ пространство, в което можем да говорим за теб!

Погледна ме веднъж и ми каза: „Като умра, не искам некролог. Чу ли? Не ща да ме гледат.“ То кой ли иска - мисля си. Та те са толкова безлични. Гледам твоя и не ми харесва. Ами тъжен е, гаден е - а ти беше толкова весела, шеговита, директна. Не изпълних желанието ти, съжалявам!

Сядам на масата - вземам си снимките, списанията, ножицата, лепилото.

Ще ти сътворя аз. Твоят образ, заобиколен от твоите фрази.

Когато вдигам поглед, вече е станало тъмно. Изминали са около два часа. Поглеждам платното пред мен и се усмихвам. Виждам те сияеща. Спускам поглед по всеки детайл - нещичко липсва. Любима фраза, която често ми казваше.

Ще я споделя сега като подарък и послание за всеки, който чете.

„Никога не спирай да мечтаеш, защото мечтите се сбъдват.“

Наричат го ФотоАрт Терапия - аз го кръщавам PhotoheArt Therapy. Всичко оттам идва и там отново отива.

Благодаря ти, че напълни моето с толкова много любов. 🫀

Стоя зад шофьора. Гърбът на кожената му седалка е претрит, изтъркан, раздран, скъсан. Някак е за смяна и в същото време ...
29/10/2026

Стоя зад шофьора. Гърбът на кожената му седалка е претрит, изтъркан, раздран, скъсан. Някак е за смяна и в същото време не ти се сбогува, защото напомня меланхолично за всички пътувания. Маршрути. Познати, но все пак твои.

Навън вали и капките, които падат по предното стъкло, напомнят сълзите ми, които не смея да отроня. Сякаш, ако премахна тапата, с която се запуших преди години, ще отприщя порой, който би ме удавил. И не само мен.

Задушавам се умствено. Въздухът в пространството е застоял, тежък, гнусен, напомнящ мълчанието, което говори повече от хиляди думи и което все повече не мога да понеса в себе си.

Поглеждам страничните огледала и си мисля за всички пътища, по които е възможно да поемем. В огледалото за задно виждане срещам очите си и веднага отвръщам поглед. Познавам този образ - крехък, уязвим, лесно раним и незнаещ.

Превозното средство намалява скоростта си и цялото скърцане спира, което ми позволява да доловя тихо звучаща музика. Бялата лента, очертаваща границите на пътното платно, ту се приближава, ту се отдалечава - напомняйки ми за границите на собствената ми психика и колко пъти бяха нарушени.

Влизаме в града и някак си ми става по-леко. Не осъзнавам кога са минали 40 минути. Времето действително не съществува. Но ако е така - кое е онова, което искам да върна назад, за да те прегърна отново?

Отношението? Грижата? Любовта? Думите? Погледите? Мълчанието?

Колко думи назад мога да върна, за да не достигат до ушите ти, да не полепват по душата ти и да не те разболеят отвътре? Колко образи назад да залича, за да не се отпечатват в съзнанието ти - причинявайки ти болка, с която не можеш да се справиш?

Според теб дали спят спокойно, оправдавайки собствената си мерзост с твоята лудост?

Дори влакът си има гара на домуване, а твоето сърце, някак не успяло да открие дом тук, измежду “живите”, се е завило през глава със завивка от пръст с едно последно желание: да спре да бие.

От всички възможни пътища - избираш този без изход.

Споделям накратко една приказка на Хорхе Букай, която олицетворява есенцията на всичко що творя и желая да предам нататъ...
24/10/2026

Споделям накратко една приказка на Хорхе Букай, която олицетворява есенцията на всичко що творя и желая да предам нататък.
__________
Приказката разказва за град на кладенците, в които един ден дошла нова мода. Според нея всяко самоуважаващо се Живо същество трябвало да се грижи много повече за вътрешността, отколкото за външността си.
И така кладенците започнали да се пълнят със скъпоценни предмети,златни монети, книги, изкуство. Скоро повечето се напълнили толкова, че не им останало място за нищо повече. Някои от тях желали да събират все повече. На един му хрумнало, че вместо да сгъсти съдържанието, може да увеличи вместимостта си, като се разшири.
Един малък кладенец, отдалечен от центъра на града, наблюдавал как другарите му се разширявали извънмерно. Страхувал се, че ако продължават да растат, очертанията им щели да се слеят и всеки щял да загуби самоличността си.
Тогава му хрумнало, че може да увеличи вместимостта си, като расте не на широчина, а на дълбочина. Но за да го направи, трябвало да се изпразни от цялото си съдържание.
В началото се уплашил от празнотата. Но след това го направил.
Един ден нещо изненадало кладенеца, който растял навътре. Вътре, много дълбоко в себе си… намерил вода! Дотогава никой кладенец не бил намирал вода.
Кладенецът започнал да си играе с водата, докато най накрая я изкарал на повърхността. Животът избликнал в цветове около него и започнали да го наричат Оазиса. Всички го питали как е успял да постигне това чудо.
— Не е никакво чудо — отвръщал Оазиса. — Трябва да се търси вътре, в дълбочина.
В другия край на града друг кладенец решил да поеме риска да се изпразни. И той стигнал до вода, създавайки втори зелен оазис.
Един ден двата кладенеца разбрали, че водата, която всеки от тях намерил на дъното си, е една и съща. Подземната река, която минавала през единия, напоявала дълбините на другия.
Не само можели да общуват от устие на устие, на повърхността, като всички останали, но чрез търсенето си познали нов и таен начин да контактуват.
Така открили дълбокото общуване, до което стигат само онези, които имат смелостта да се изпразнят от съдържанието и да търсят в дълбините на съществото си всичко, което имат да дадат…

Address

Plovdiv
Plovdiv

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Проектът Сърцевина с Мария Георгиева posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to Проектът Сърцевина с Мария Георгиева:

Shortcuts

Share

Category