Радослав Първанов Фотография - Radoslav Parvanov Photography

  • Home
  • Bulgaria
  • Gabrovo
  • Радослав Първанов Фотография - Radoslav Parvanov Photography

Радослав Първанов Фотография - Radoslav Parvanov Photography Единствената официална страница на фотографа Радослав Първанов.

Официална страница на фотографа Радослав Първанов | Official page of photographer Radoslav Parvanov

15 юни 1876 г. (стар стил) след потушаването на Априлското въстание водачът на Габровската чета Цанко Дюстабанов е зало...
15/06/2026

15 юни 1876 г. (стар стил) след потушаването на Априлското въстание водачът на Габровската чета Цанко Дюстабанов е заловен и осъден на смърт от турците.

Присъдата е изпълнена в Търново заедно с Еким Цанков и свещ. Иван поп Петков. Последните думи на Дюстабанов са „За мене тая бесилка не е срамна“! Дълбок поклон!

Александровски мост Александровският мост край Първомайци се смята за първия лъвов мост в България. Проектиран е от чеха...
14/06/2026

Александровски мост

Александровският мост край Първомайци се смята за първия лъвов мост в България. Проектиран е от чеха Иржи Прошек по модел на моста Сан Анжелико в Рим и на Карловия мост в Прага. Завършен е през 1880 г. и носи името на първия български княз след Освобождението.

Александровският мост е строен веднага след Освобождението и е завършен през 1880 г. Проектиран е от чеха Иржи Прошек по модела на моста Санто Анжелико в Рим, като има и елементи от Карловия мост в Прага.[3] Строежът му е посветен на Александър Батенберг. Той е сред първите построени в Княжество България. Това е първият Лъвов мост в България, предшестващ с 9 години едноименния софийски мост.

Освен с барелеф на Александър I, мостът е украсен с каменна скулптура на лъв, стъпкващ с предните си лапи змия. Заради нея мостът е известен и като „Лъвов“.

През 2019 г. екип на „Историограф“ обновява барелефа на княз Александър Батенберг. През 2021 г. е ремонтиран от екип на „Пътни строежи – Велико Търново“ – стабилизирани са парапетите и част от устоите на съоръжението. Средствата са изцяло от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“.

На моста е разположена фигура на лъв и барелеф на княз Александър Батенберг.

Оригиналният лъв, поставен на моста през 1880 г. е съборен в река Янтра при автомобилна катастрофа през 1979 г. През 1947 г. барелефът на Александър Батенберг е заменен с петолъчка. През 2008 г., по инициатива на кмета на с. Първомайци, на моста е поставена нова скулптура на лъв, а барелефът на княз Александър Батенберг е възстановен.

На 14 юни 1923 г. жестоко е убит Александър Стамболийски!За физически извършител на убийството е сочен скопският войвода...
14/06/2026

На 14 юни 1923 г. жестоко е убит Александър Стамболийски!

За физически извършител на убийството е сочен скопският войвода на ВМРО Величко Велянов, известен с прякора Чичето, въпреки че във фаталния ден лидерът на БЗНС е бил изтезаван не само от него.

След извършения на 9 юни държавен преврат от организацията Народен сговор и Военния съюз, правителството на Александър Стамболийски е свалено. Партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите подкрепят новия кабинет. В тази ситуация БКП обявява неутралитет.

Само ден след преврата военният министър Иван Вълков издава устна заповед на капитан Иван Харлаков за ликвидирането на Стамболийски. Операцията по залавянето му се ръководи от полковник Славейко Василев. Вестта за преврата заварва Стамболийски на вилата в родното му село Славовица, Пазарджишко. Само ден преди това там го посещава лично цар Борис III. По това време къщата на лидера на БЗНС се охранява от 10 войници от 1 конен полк заради атентата през февруари. Стамболийски е заловен край село Голак на 13 юни, след като прави опит да стигне до двореца в Кричим. След залавянето той е отведен във вилата си в село Славовица, където дейци на ВМРО го подлагат на нечовешки изтезания и след това го убиват.

В последните мигове от живота си Стамболийски е подложен на зверски мъчения - мушкан е с ножове и разрязан на 75 парчета, ушите и половината му скалп също са отрязани. Той издъхва в адски мъки, успявайки със сетни сили да изпише със собствената си кръв на стената на дома си датата на зловещото престъпление. Главата му е отрязана и поставена в конска торба, след което лично Иван Харлаков я отнася в София.

В историята на България Александър Стамболийски остава като една от най-противоречивите личности. През 1915 г. той е осъден на доживотен затвор след скандал по време на срещата си с цар Фердинанд, на която Стамболийски категорично се противопоставя на плана на монарха за включването на България в Първата световна война на страната на Великите сили.

През 1922 г. след провеждането на референдум за съдене на виновниците за двете национални катастрофи с мнозинство е наложено осъждането. В резултат на това започва съденето на определена част от политическия и военния елит. Всички, които са извън земеделското съсловие, са подложени на тормоз, а управлението на Стамболийски все повече започва да се определя като тоталитарно. Той решава еднолично да разпусне 19-тото Народно събрание и с въвеждането на нова избирателна система, както и с промяна на конституцията печели убедително 212 места в новия парламент. Но радостта от победата му не трае дълго.

През това време неговите многобройните врагове се обединяват срещу него, за да го свалят от власт и да го ликвидират. Наложената от него диктатура настройва всички срещу земеделците. От друга страна ВМРО негодува от Нишкото споразумение, в което Стамболийски поема ангажимент за унищожаването на организацията.

Управлението на Стамболийски съвпада и с още един тежък момент за България - нейната загуба в Първата световна война и разпокъсването на нейните територии след Ньойския договор, който е подписан лично от Стамболийски. Всичко това слага началото на една от най-тежките кризи в българската история. Близо 105 000 души са загиналите на фронта, а ранените са двойно повече. На фона на разбитата икономиката и външнополитическата изолация, на страната са наложени тежки репарации, които многократно надхвърлят нейните възможности.

14 юни 1853 година - умира Захарий Зограф - основоположникът на българската светска живопис.Захарий Зограф е един от най...
14/06/2026

14 юни 1853 година - умира Захарий Зограф - основоположникът на българската светска живопис.

Захарий Зограф е един от най-известните български иконописци, емблематична фигура за периода на Българското възраждане – иконописец, общественик, творец, сочен за основоположник на светската живопис у нас.

Захарий Зограф е представител на Самоковската художествена школа, основател на която е неговият баща Христо Димитров. Христо Зографа учи иконопис в Хилендарския манастир и предава занаята си на по-големия си син Димитър. През 1819 г. Христо Димитров умира и младият Захарий се учи от своя брат Димитър Христов.

Захарий Христов е и един от първите, дръзнали да се изобразяват в църковната живопис. Негови стенописни автопортрети има в Бачковския, Преображенския и Троянския манастир, а наскоро бе открит и един в Леденик. Творчеството на самоковския зограф е определяно от изследователите на българското изкуство като преход от църковна към светската живопис.

Сведения за първите прояви на младия Захарий намираме в бележника на брат му, където е записано, че на 15 октомври 1831 г. са започнали да работят заедно. От 1827 г. той е ученик на Неофит Рилски, впоследствие – и негов близък приятел. Младият иконописец приема своя учител като духовен наставник. Двамата водят активна кореспонденция, която е ценен биографичен източник. През 1838 г. Зограф прави първия маслен и едновременно с това светски портрет в българската живопис. Върху платно изобразява своя учител Неофит Рилски, като го представя седнал зад маса, отрупана с книги и листове хартия, мастилница с перо и глобус. По това време Захарий Зограф започва да взема уроци и от пътуващи за Цариград френски художници. В продължение на месеци в Пловдив рисува анатомични рисунки, гравюри на антични скулптури, барокови или рококо орнаменти.

Едни от първите творби на Захарий Зограф са иконите в пловдивската църква „Св. Св. Константин и Елена“ и в копривщенската „Св. Богородица“. От този период датират и автопортретът му с четка, портретът на снаха му Християния и един акварелен портрет на момиче. Захарий Зограф бързо се утвърждава като добър иконописец и получава много предложения за работа. Той прави стенописите на Бачковския (1840–1841г.), Рилския (1844г.), Троянския (1848г.) и Преображенския (1849г.) манастир. Автор е и на олтарните икони в параклиса на Зографския манастир (1852г.), които са последните подписани от него творби.

През 1851 г. в Самоков пристига писмо от най-големия светогорски манастир – Великата Лавра на св.Атанасий. Монасите канят художниците Димитър Христов, Иван Образописов и Димитър Молеров да изпишат външния и вътрешния притвор на главния манастирски храм. За Света гора Атон вместо тях заминава Захарий. Той остава в Атон 17 месеца и за една година изписва външния притвор на храма. Негови икони могат да се видят и в Карея на Света гора, както и в редица църкви и манастири: в Плаковския и Долнобешовишкия манастир, в църкви в Асеновград, Перник, Габрово, Враца, Щип, Велес и др.

През пролетта на 1853 г. в Самоков пламва епидемия от тиф, Захарий се заразява от жената на брат си Християния и умира на 14 юни 1853 година.

В своите творби Захарий Зограф започва да се отклонява от иконописния канон, стреми се към реалистичност на изображенията. Характерно за стил му е изобразяването в композициите на светските лица, съвременници на автора. През 1840–1841 г. Захарий изписва стенописите в наоса и в притвора на църквата „Свети Никола“ и откритата нартика на храма „Св. Архангели“ в Бачковския манастир. В голямата стенописна композиция „Страшният съд“, под откритата нартика (преддверие), сред грешниците в ада той поставил и български чорбаджии от Пловдив, заедно с жените им. Редом с портретите на игумена Матей и проигумена Агапий, Захарий Зограф нарисувал и своя автопортрет.

Като главен зограф на църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир, Захарий поставя надписа над входа на църквата, който гласи: „Изографиса с ръката си Захарий Христов, иконописец от Самоков“. Тук той прави портрети на ктитори, изографисва ликовете на български, сръбски и руски светци. Тук за първи път изобразява композицията „Колелото на живота“, която отразява кръговрата и преходността на земното човешко съществуване. За първи път рисува и светите братя Кирил и Методий. В „Страшния съд“ отново изобразява свои съвременници. Тук той оставя един от автопортретите си.
Стенописи в Преображенския манастир, също дело на Захарий Зограф, до голяма степен повтарят тези от Троянския манастир. И там наред с ликовете на славянските просветители св. Кирил и св. Методий, Захарий Зограф рисува и автопортрет.

В голямата сцена „Страшният съд“ грешниците са изобразени в съвременни костюми, а врачките и лечителките – в народна носия. Освен това Захари Зограф изписва в първия регистър на светците почти всички български светци – св. Михаил (Борис), цар български, св. Теодосий Търновски, св. Гавраил Лесновски, св. Йоаким Сарандапорски (Осоговски), св. Параскева Търновска, св. св. Кирил и Методий, св. Иван Владимир,цар български, и други.

Изследователите смятат творчеството на Захарий Зограф за първа проява на навлизане на светската живопис в България. Днес името му е емблема на националното ни Възраждане. Но от друга страна творчеството му е остро критикувано – епископ Порфирий Успенски пише, че стенописите във Великата Лавра „оскърбяват естетическия вкус“. Захарий Зограф е критикуван от Църквата за това, че проправя път на светско изкуство, в което изпъква личността на професионалния художник, мразен от редица свои съвременници, които смело изписва сред грешниците в ада.

Текст: Николина Александрова

Храм „Свети Иван Рилски“, квартал Бичкиня, Габрово. На 28 октомври 1898 година е взето решение за построяване на храм в ...
13/06/2026

Храм „Свети Иван Рилски“, квартал Бичкиня, Габрово.

На 28 октомври 1898 година е взето решение за построяване на храм в с. Бичкиня, днес квартал на Габрово. Идеята е на жителите на с. Бичкиня и на балканджиите от съседните села и махали – Кряковци, Йовчевци, Негенци, Илевци, Беленци, Стойковци, Пройновци.

Главните инициатори са Васил Радков, Иван Немцов, Димитър Шандурков, Стою Венков, Иван Белчев и Беню Белчев, Тотю Петров, Илю Велков, Иван Стоев, Георги Чубриков, Георги Велчев.

За църковни настоятели са избарни Георги Христов и Венко Велев.

Планът е изработен от инж. Стефан Манафов от Габрово, а майстори са Събчо Генчев, Косю Колев и Марко Тихов.

Основният спор, който възниква между енориашите от Бичкинята и съседните села е за мястото на църквата.

Васил Радков подарява земя и през пролетта на 1900 г. строителството започва.

През реката, срещу новоградящата се църква е разположена фабриката на Иван Калпазанов. Директорът Васил Карагьозов отива да нагледа строежът и изказва своето компетентно мнение: "Черквата ще строите по плана на храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Габрово, но по-малка и ние ще помагаме, ако я кръстите на фабричния празник на Свети Иван Рилски." Оказва се, че Васил Карагьозов е кръстник на храма.

Храмът е построен с дарения, като дарителите надхвърлят 260 души. Когато събраните средства се изчерпали, благочестивите х. Радка Стоянова и х. Влаю Стоянов дават 2000 лв. като рискуват цялото си материално състояние, за да бъде доизкарана църквата и направен покривът. В знак на признателност те били погребани в църковния двор.

Храмът е осветен на 21.07.1902 г. от Негово Високопреосвещенство митрополит Климент.

Първият свещеник е Константин Иванов Саков – учител от Габрово.
След смъртта му през 1910 г. на негово място е избран поп Иван Илиев от с. Рачевци, Габровско.
Временно са завеждали енорията и руските бежанци – прот. Евгений Яржемский и прот. Тодор Каракулин.
От 23.10.1923 г. енорийски свещеник е Христо поп Серафимов, дотогава служещ в храм „Свети Георги“ – Лясковец.

13 юни - роден е Филип Кутев! Поклон!Филип Кутев Тенев е български композитор, диригент и фолклорист. (13 юни 1903 г. - ...
13/06/2026

13 юни - роден е Филип Кутев! Поклон!

Филип Кутев Тенев е български композитор, диригент и фолклорист. (13 юни 1903 г. - 27 ноември 1982 г. (79 г.) )
Основател и дългогодишен ръководител на днешния Фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, със своята творческа дейност той създава характерен синтез на българска народна и класическа музика.

Роден е на 13 юни 1903 г. в град Айтос. Има и брат на име Ани Кутев. Учи цигулка при проф. Ханс Кох (1922). Завършва музикално училище (1926) и Педагогическия факултет на Консерваторията (1930). Работи като капелмайстор на военния духов оркестър на 24-ти пехотен полк в Бургас, наследявайки Георги Шагунов, а след това и на 6-и пехотен полк в София. През 1935 г. пише „Българска рапсодия“. Първоначално тя е написана за духов оркестър, впоследствие е преработена за симфоничен оркестър. През 1940 г. е първото изпълнение на неговата симфонична поема „Герман“, а през 1950 година е премиерата на „Първа симфония“.

През 1949 г. на гастрол в България е руският ансамбъл „Пятницки“. Именно тогава узрява идеята за създаването на български професионален народен ансамбъл, претворяващ чрез музикално-сценични форми многовековната фолклорна традиция.

В София Филип Кутев общува с изявени интелектуалци, които го подкрепят и насърчават в неговите музикални търсения. Така на 1 май 1951 г. със своята съпруга Мария Кутева той основава втория фолклорен ансамбъл (ДАНПТ). Като негов главен художествен ръководител до смъртта си утвърждава високопрофесионалното му ниво и световната му популярност. Ансамбълът гостува в Европа, Азия и Америка. Благодарение на него и на цяла школа от певци, инструменталисти, танцьори, хореографи и композитори. За да набира членове на ансамбъла обикаля непрестанно селата на България. По този начин всяка нова певица е допринасяла за обогатяването на репертоара на ансамбъла с характерния за родното си място уникален песенен фолклор.

Филип Кутев е създател на Фолклорни празници „Славееви нощи“ в Айтос. На негово име е наречено създаденото през 1967 г. Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“.

Умира на 30 ноември 1982 г.

Творчество
Филип Кутев пръв започва да прави обработки на песните, така че те да бъдат изпълнявани от многогласен народен хор. Той обработва традиционния песенен фолклор, запазвайки автентичната мелодия. Така създава десетки песенни шедьоври, които се превръщат в музикална емблема на България по света – „Полегнала е Тодора“, „Прехвръкна птичка“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Кажи, Ангьо“ и още много други.
Освен за ансамбъла Филип Кутев композира и музиката към филмите „Под игото“ (1952), „Героите на Шипка“ (1955), „Неспокоен път“ (1955) и „Хитър Петър“ (1960).
Почит
На негово име е наречен Държавният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.
Бюст на Филип Кутев краси Борисовата градина в София.
През 2010 г. по идея на Ротари клуб – Айтос е направен проект, според който в центъра на родния му град трябва да се издигне паметник на композитора, дело на скулптора Никола Станчев.

Емануил Манолов - фигура в Габрово
12/06/2026

Емануил Манолов - фигура в Габрово

Законът за държавното знаме на Народна република България, е приет от ###I-то обикновено Народно събрание на 12 юни 1967...
12/06/2026

Законът за държавното знаме на Народна република България, е приет от ###I-то обикновено Народно събрание на 12 юни 1967 г.
Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава, съгласно чл. 15, ал. 1 от закона. Като
повтаря текста на чл. 166 от КРБ, относно това, че знамето е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу, законът определя вече и формата на националното знаме – то е с правоъгълна форма, като полетата на отделните цветове са еднакви по размер и са разположени по хоризонтала на правоъгълника. А при поставяне на националното знаме във вертикално положение на носещо тяло цветовете се подреждат от ляво на дясно - бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето.
Законът определя местата на които националното знаме на Република България трябва да е постоянно издигнато, както и кои са сградите където то се издига временно. Размерите на националното знаме, структурата на плата, качествените и цветовите характеристики и изискванията към материалите са определени в приложение, което е неразделна част от закона. Някои от по-важните детайли са:
- Формата на националното знаме е правоъгълна със съотношение на широчина към
дължина - 3:5;
- Официалните размери на знамето са: 18 cm х 30 cm, 24 cm x 40 cm, 90 cm x 150 cm,
129 cm x 215 cm. Отделно от това са предвидени размери за българското морско и речно
плаване. Допускат се по изключение и други размери на националното знаме при спазване на
съотношението широчина към дължина 3:5.
- Цветовете на националното знаме са определени по скалата на Пантон: бял - със
степен на белота не по-малка от 80 %; зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантонтекстил; червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил. Стандартни образци за
цветовете на националното знаме се съхраняват в Българския институт по метрология;
- Платът на знамето трябва да е от полиестерна, полиамидна или вискозна коприна.
Бялата, зелената и червената ивица от плат се съединяват с шев по такъв начин, че двете
страни на знамето да са равностойни;
- Закрепването на текстилната част на знамето към носещото тяло трябва да се
извършва по начин, който да осигури достатъчна стабилност. Закрепването може да бъде по
цялата широчина на лявата страна или в горния и долния й край, за вертикално окачено
знаме в горния край или в горния и долния край.

Залезите са едно специално усещане!
11/06/2026

Залезите са едно специално усещане!

Вратцата и Враца Проходът Вратцата, наричан в средновековието Вратица, е символ на град Враца и се свързва с името на г...
11/06/2026

Вратцата и Враца

Проходът Вратцата, наричан в средновековието Вратица, е символ на град Враца и се свързва с името на града. Обявен е за природна забележителност през 1964 год. и се простира върху площ от 2 ха. През него минава шосето за пещера Леденика, едноименния туристически комплекс, хижа Пършевица и с. Згориград. Проходът е ждрело на река Лева и е рядко красив и внушителен скален масив. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров — над 400 м. и са най-популярният алпийски обект в България. Делят се на Централна стена, Източен и Згориградски масив. По тях са трасирани над 140 алпийски маршрути с различна категория на трудност, някои от които са емблематични за българския алпинизъм — "Огледалата", "Втори конгрес", "Винкела", "Кучешкия зъб" и др. Спецификата на скалния релеф и изискванията за безопасност са наложили в последните годинои преекипирането на туровете със съвременни клинове.
В пролома са запазени остани от средновековната крепост Вратица – X-XII век.

Address

Gabrovo
5300

Telephone

+359876477001

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Радослав Първанов Фотография - Radoslav Parvanov Photography posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to Радослав Първанов Фотография - Radoslav Parvanov Photography:

Shortcuts

Share

Category